Представете си, че за около 150 години от 100 родени деца, 24-30 от тях не доживяват дори до една година. И една от основните причини била баналната диария. Добре, че през 20-ти век се появил педиатърът Ернст Моро, който с вълшебната си супа от моркови успял да намали наполовина смъртността сред децата.
Вълшебната супа
Страшно е да се мисли, но само преди век и половина средната продължителност на живота на човек е била наполовина от сегашната. Разбира се, това не означава, че нашите предци са живели до 35-40 години и са умирали от старост. По-голямата част от приноса към тази цифра се дължи на детската смъртност.
Но тогава се появява лекар, който спира тази задача – педиатърът Ернст Моро. Днес бихме нарекли Моро словенски лекар, тъй като той е роден на 8 декември 1874 г. в столицата на съвременна Словения, в Любляна. Но в онези далечни години това е само един от градовете на Австро-Унгарската империя.
През 1908 г. педиатърът Моро прави голямо откритие, което успява да бъде обяснено едва след 100 години. Рецептата бола лесна – половин килограм моркови се пасират, заливат се с литър вода, овкусяват се с три грама сол и се изпаряват до общ обем от един литър.
Едва през 2002 г. се изяснило, че ползите от супата са в образуваните в нея киселинни олигозахариди, които попадат в разтвора от морковите. Те пречат на бактериите да се прикрепят към чревната лигавица. Друго проучване показало, че благодарение на тези свойства, супата лекува дори диария, причинена от устойчивите на антибиотици бактерии.
Незаслужената забрава
Днес малцина знаят за Ернст Моро и за съжаление той не получил значително признание и награди.
Именно той прави откритието, че децата, хранени с майчино мляко, са много по-устойчиви на болести (много по-късно стана ясно, че бебетата „натурално“ мляко са защитени от майчините антитела, за разлика от „изкуственото“).
Именно Моро открил лактобацилите, съдържащи се във ферментиралите млечни продукти, и показал ползите от тях. Именно той открил рефлекса, който присъства при дете през първите месеци от живота: ако издадете остър звук близо до главата на бебето, тогава той първо ще разпери ръце, разпервайки пръстите си, а след това ще събере ръцете си, стискайки ги.
Ако няма този рефлекс, това е признак на увреждане или депресия на централната нервна система. Именно чрез рефлекса на Моро, или по-скоро поради липсата му, може да се подозира например церебрална парализа.
Изненадващо, въпреки всичките си заслуги, Моро живее скромен живот, не получава награди (той дори не е номиниран за Нобелова награда за медицина нито веднъж). Но пък имал късмета да оцелее в Третия райх.
Налага се само през 1936 г. да напусне професорството си в Хайделберг „по здравословни причини“ (всъщност заради съпругата си еврейка), но до 74-годишна възраст той прави това, което обича.
