Чичо ми има много голямо семейство. Той е мил и разбран човек. Освен това си намери мила и красива жена, така че в дома им цари приказна идилия. Пътищата ни не се пресичат много често, но все още поддържаме връзка.
Чичото и съпругата му вече са над 60-годишни. През годините на брака си те станаха на два пъти родители, а също така осиновиха момче, което наскоро навърши 17 години.
На осиновяването чичо ми се реши преди 13 години. Момчето на практика му бе роднина – син на втория му братовчед. Мъжът беше вкаран в затвора 10 години, а майката загина трагично.
Чичо Васил не можеше да подмине чуждата мъка и реши да осинови 4-годишния си племенник. Жена му го подкрепи в това. Освен това дъщерите им вече бяха пораснали. Ето така малкият Петър се озова в семейството им.
Детето беше диво и несоциализирано. Спеше под леглото и изпитваше трудности дори с приборире за хранене.
Любовта на осиновителите и техните грижи обаче направиха чудо – момчето разцъфна. Петърчо растеше като мило и послушно момче, радващо се на малките неща и удивляващо със способностите си.
Всички обичаха момчето, освен сестрите му. По-голямата дъщеря показваше неприязънта си във всеки един момент. Тя го възприемаше като конкурент.
Десет години по-късно чичо Васил със свито сърце започна да прави запитвания, за да разбере как вървят нещата с родиния баща на Петър. За негова радост той не пожелал да вземе детето и след излизането си от затвора изчезнал нанякъде.
Тогава дъщерите му вдигнали скандал, защото разбрали, че техният осиновен брат вече е с тях завинаги. Разделянето на наследството бил проблемът.
Освен това, по една случайност, точно тогава чичо ми се разболя сериозно и реши да направи завещание. В този момент родните му деца буквално полудяха.
След като разбрали, че баща им иска да остави ⅓ от имуществото на Петя, те му дали избор: или той пренаписва завещанието, или те ще отидат в съда и ще си вземат„своето“.
Те буквално настояли чичо Васил да изключи осиновения си син от завещанието си.
Родителите не очакваки подобно нещо от дъщерите си. Наследството било солидно – щяло да стигне за всички, но те били непримирими. Щели да се борят докрай.
Само че чичо Васил и жена му също не смятали да отстъпват.
— Петър е наш син. Ние го отгледахме, значи и той трябва да получи нещо от нас! – казал чичо.
— Тогава ние ще спрем да общуваме с вас и няма да ви помагаме по никакъв начин! – казала по-голямата сестра.
Грозният семеен скандал толкова натъжил чичо ми, че той бил хиспотализиран. Дъщерите обявили бойкот и дори не посетили баща си в болницата. Е, не са ли зли? Готови са на всичко в името на печалбата.
Чичо Васил не смята да лиши осиновения Петър от наследството си – и постъпва правилно.
Знам само, че осиновеният син винаги ще подкрепя родителите си и няма да ги остави в беда, но от собствените си дъщери може да очаква всичко. Явно парите за тях са по-важни от семейството им.
