Георги и Надя учеха в един клас. Те бяха просто приятели и дори не са си мислели да се оженят някой ден. Да, родителите им бяха семейни приятели, но между децата нямаше никакви симпатии през учебните години.
Надежда се смятала за най-голямата красавица в училище. Ето защо тя беше на мнение, че Георги не е подходящ за нея. Георги държеше на умаи оценките, а Надя не беше от най-залягащите над учебниците момиче.
Минали години. Всеки от двамата поел по свой път в живота.
Скоро Надя се омъжила и станала майка на две прекрасни близначки. Съпругът й Антон обаче скоро показал различното си лице. Започнал да пие и да излиза с други жени.
Тя се борела за щастието си и се опитвала да спаси семейството си. Антон обаче не я обичал, така че усилията й нямало да променят нищо.
Скоро нещата само се влошили – самата Надя започна да пие от мъка, а семейството им станало буквално нефункционално.
И двамата съпрузи останали без работа. Скандалите помежду им станали ежедневие. Съседите многократно се оплаквали на полицията и социалните, така че родителите били заплашени, че ще им ги вземат.
Бабата искала да прибере внучките при себе си, но заради лошото й здравословно състояние не й позволили. Същата година Антон починал. Надя съвсем се съсипала и занемарила. Не можела да се грижи за себе си, какво остава за дъщерите си.
Те й били отнети.
Междувременно личният живот на Васил се развил далеч по-благополучно. Той се оженил за своята съученичка Михаела. Двамата постигнали много заедно в живота. Купили си жилище, и кола, и вила, но Бог не им дал деца.
Тя обаче работела в дом за деца. В който наскоро били докарали две разкошни близначки. Когато видяла новите близнаци, тя веднага предложила на съпруга си да ги осиновят.
Васил веднага се съгласил. Той харесал момичетата от първия миг. Както и те него.
Две години по-късно се случило чудо – Михаела забременяла. Бременността оббаче била много тежка. Колкото и да се опитвали лекарите, не успели да спасят нито детето, нито майката по време на раждането.
За зла беда, Васил останал сам с осиновените момичета. Искал да се предаде и да се откаже, но дъщерите му не му позволили.
Един ден Васил срещнал на улицата жена, която му се сторила позната. Това май била неговата приятелка от детинство Надя. Изтощена, слаба, пияна, но очите й бил все така красиви.
Тя споделила своята тъжна житейска история със своя стар приятел Васил.Разказала му за дъщерите си и колко грешки е направила в живота. Тогава на Васил му минала странна мисъл през главата. Възможно ли е…
Той повикал близначките. Надя била шокирана – това били нейните собствени дъщери!
Няколко месеца по-късно Васил предложил брак на Надя. Те се оженили и започнали да отглеждат децата си заедно. Едва тогава в живота им се появило истинското щастие.
