Така се случи, че и двете ни баби живеят далеч от нас. Освен това едната не може да напусне домакинството за дълго време, а другата има сериозни здравословни проблеми – не можем да разчитаме на помощ. И двете баби ги мъчи съвестта, но ние, както можем, ги убеждаваме, че не са виновни за нищо.
Когато започнахме да планираме дете, разбрахме, че ще трябва да разчитаме само на себе си. Тъй като бях инициатор на идеята да станем родители, аз, разбира се, обещах, че ще помагам колкото е възможно повече с бебето.
Първите месеци
Ходехме заедно на курсове и се готвихме за раждането заедно. Но всичко се обърка – вместо раждане имаше секцио и детето попадна в реанимация… Но това е друга история.
Когато най-накрая, почти две седмици след раждането на дъщеря ни, се прибрахме у дома като пълноценно семейство, започнаха онези безсънни нощи.
Всъщност те бяха относително безсънни – имаше сън, но с прекъсвания. Още в болницата разбрахме, че единственият начин една майка да спи достатъчно е да спи с детето си.
Дъщеря ми будеше посред нощ – трябваше да се сменят пелените. Тъй като детето изтощава майката денонощно, реших, че поне през нощта трябва да почива. Затова поех отговорността да сменям памперсите нощем.
Щом чувах бебето да плаче, го изваждах изпод гърдите на жена си, събличах го, сменях памперса, обличах го, поставях го обратно под гърдите на жена си и си лягах.
Веднъж, спомням си, бях толкова сънен, че едва не изпуснах дъщеря си. За щастие я хванах и вече беше над леглото. В резултат на това, въз основа на броя часове, изглеждаше, че спя добре, но се усещаше, че спя нередовно. На работа ми се спеше ужасно много.
Първите години
Дъщеря ни порасна, честите събуждания отстъпиха на странни нощни бдения, когато бебето се събуди в три сутринта и просто не искаше да заспи.
От време на време ставаше кисела и я местих в друга стая, където я забавлявах по всякакъв възможен начин, докато не започне да показва признаци на сън. Вечер слагах първо дъщеря си да спи, а жена ми ме заместваше, ако бебето не искаше да заспи в ръцете ми.
Способността на дъщеря ми да заспиваа се влоши много след отбиването. След тригодишна възраст сънят най-накрая се нормализира. Но успявах да се наспя някак си. Често ми е удобно да си лягам с дъщеря си, за да мога сутрин да стана по-рано да поработя.
За какво разказвам всичко това?
Така се случи, че съдбата ме събра с едно момче, което имаше дъщеря горе-долу по същото време като мен. Имахме обща тема за разговор.
В един от разговорите новият ми познат весело каза, че сега спи в друга стая. Защото иначе, казва, е невъзможно да се наспи достатъчно: дъщерята реве, съпругата й сменя памперсите, след това я храни.
– Сериозно? – попитах. — Жена ти спи ли достатъчно?
– Не – поколеба се малко той. – Но аз трябва да ходя на работа.
– Мислиш ли, че тя не работи, когато носи бебето на ръце по цял ден вкъщи, на
улицата, в магазина?
– Е, това е съвсем различно…
Само махнах с ръка.
Можех само да си представя колко оплаквания ще има към жена си после, че тя например не иска да прави любов. Откъде ще има желание, ако е изстискана като лимон? И как ще гледа на него, съпруга си, ако той я остави сама с проблемите? Това дете само нейно ли е?
Мъже, не бива така.
