Свекърите ми отдавна работеха в чужбина Когато за първи път започнах да излизам със Сашо, те вече се бяха установили в Португалия. Разбира се, те отидоха там, за да печелят пари.
Но това, което е удивително, че за всичките 15 години те не ни изпратиха нито една стотинка. Това наистина ме нарани и разстрои. За сватбата, за раждането на внуците – нищо.
Дори пакет с шоколадчета и подаръци не дочакахме от Португалия. Можеше от кумова срама поне една играчка да изпратят. Но не, децата ни носят дрехи втора употреба, а свекърите ни си кътат парите!
Дори когато големият ни син имаше нужда от операция, се наложи да теглим заем, защото свекърите отказаха да помогнат.
Веднъж срещнах кръстницата ни и тя случайно спомена колко печелят свекърите там. Няма да назова сумата, но ще кажа, че това са поне четири заплати на моя съпруг Сашо.
Знаете ли, ако не беше кризата, която ни налегна покрай инфлацията, войната и т.н. дори нямаше да споменавам за пари. Но сега всичко се промени. Мен ме уволниха, в завода на Сашо му намалиха смените заради намалено производство и сега си търси втора работа. Парите ни стигат само за най-необходимото – храна и битови сметки. Дори започнах да псетя от личната си грижа, вече не нося грим и не си правя маникюра.
Къщата ни е малка, едноетажна, наследих я от баба ми. Преди около осем години направихме ремонт там, когато бе роден само големият ни син Димитър. Сега имаме още две дъщери – Иванина и Ирина, а къщата стана като дядовата ръкавичкаа.
Мислехме да я продадем и да си купим просторен апартамент, но като погледнах цените, едва не припаднах.
Решихме да направим втори етаж и да добавим две стаи, за да има достатъчно място за всички. Решихме да не теглят заем и се обърнали за помощ към свекърите. Купих торта, отидох им на гости и обясних ситуацията. Свекърва ми кимна, слушайки съчувствено:
— Добре, ще ви помогнем с нещо. Трудни времена са. Бог да ни е на помощ.
Ако знаех каква „помощ“ ще ни окажат, щях да изтегля кредит от банката. Дори не можех да си представя, че свекърва ми може да постъпи толкова низко.
В събота по обяд пристигна свекърва ми с нов джип. Отвори багажника и извади… 10 пилета и 10 патета.
— Какво е това? — попитах учудена.
— Е, помолихте за помощ. Направете си стопанство! Хранете ги, отглеждайте ги за месо, яйца ще имате. Това е вашият начален капитал!
Не знаех какво да й отговоря. Сашо толкова се ядоса, че започна да крещи на майка си, всички съседи ни чуха. Вечерта продадох всички кокошки и патета в селото, защото не виждах смисъл от тях.
Докато свекърва ми кара нова кола, купува скъпи дрехи и почива в Италия, децата ми носят дрехи втора ръка и делят едно легло трима.
Какво им се върти в главите на тези мои свекъри, за Бога? Парите наистина ли са по-важни за тях от семейството?
