През 80-те години на миналия век книгата на американския психолог Р. Мууди „Живот след живота“ буквално взриви общественото съзнание. Авторът е събрал няколкостотин впечатления на хора, преживели клинична смърт.
Оказва се, че в редица случаи съзнанието на пациентите продължава да възприема и фиксира реалността – и това в момента, когато кардиографът чертае права линия!
Реймънд Мууди откроил някои закономерности в техните истории, отделил няколко етапа на прехода към следващия свят и направил поразително заключение: историите на съвременниците приличат на откровенията на Тибетската книга на мъртвите, както и на докладите на Емануел Сведенборг , и много известни „мистици“.
Започнах да се интересувам от тази тема след смъртта на един приятел. Освен това реших да събера историите на хора, които са били в другия свят, за да намеря доказателства за живот след смъртта.
Ето една подобна история, която ми разказаха:
Лелята на моя баща ми разказа как са я оперирали през 80-те години. И когато била под упойка, видяла как стои на полето, а срещу нея били вече починалите й майка и баща. Баща й я повикал при себе си, а майка й, като махнала с ръка, казала: „Връщай се, още не ти е дошло времето!
Тя послушно се обърнала и тръгнала сякаш назад … А след операцията лекарите й казаха, че била, оказва се, в клинична смърт, но успели да я реанимират. След това леля ми разбра, че това не е сън под упойка, а истински опит да се премести в „онзи свят“, но майка й била против и затова се върнала.
Лелята на баща ми почина чак през 2013 г. – явно й е дошло времето. Така че съм сигуна: има нещо там и там те ни чакат.
Да, точно така, наблюденията на Реймънд Муди потвърждават, че един от етапите на прехода към следващия свят е среща с душите (или астрални тела, както желаете) на починалите роднини.
