Любовта е чувство, което вдъхновява, дава вяра в най-доброто и дава смисъл на живота. Много е важно да споделяте любовта си, особено с децата. Не пренебрегвайте страданието им и не смятайте страховете им за незначителни.
Това е историята на една семейна двойка, която няма да остави никого безразличен.
Семейната двойка Дайна и Мат се познават от деца. Те учели в едно училище и оттогава били влюбени един в друг. После се ожениха и си родилли красивата малка Луела.
Наскоро Дина публикува снимка в социалната мрежа, на която спи в леглото с дъщеря си. Тази снимка е направена от нейния съпруг, когато се прибрал от работа. А читателите били докоснати от малката история, написана под снимката.
„Преди няколко дни дъщеря ми Луела плачеше много – никнеха й зъби. За да успокоя някак бебето, легнах до нея. Дъщеря ми се успокои и аз заспах … Събудих се, когато Мат вече беше у дома. Погледнах го – в очите му блесна сълза, а той се държеше някак развълнуван. Попитах го какво го мъчи. Съпругът ми каза, че всичко е наред. Просто като ни видял да спим, разбрал колко много обича мен и дъщеря ми. Той добави, че тази ситуация му напомня за една история, която пасторът ни разказа.“
В този ден за първи път оставихме нашата малка Луела у дома. А ние отидохме на църква за неделната служба. След службата разговаряхме с нашия свещеник и той ни разказа тази история.
Като мисионер той често пътува до интернати и сиропиталища по света. Но бил особено поразен от сиропиталище в Уганда. Там имало необичайна атмосфера. В помещението, където имало около стотина бебета, царяла гробна тишина.
Никога не бил виждал толкова много деца да мълчат едновременно, никой не плачел и дори не хленчел. Детските креватчета му се сторили нереално…
Пасторът попитал служителка на сиропиталището: „ЗАЩО ВСИЧКИ ДЕЦА МЪЛЧАТ? НИКОЙ ДОРИ НЕ ПЛАЧЕ?“
Отговорът й оставил траен белег върху сърцето му. Служителката казала, че всички бебета, щом стигнат до приюта, постоянно плачат. Бебетата не могат да говорят, така че единственият начин да напомнят за себе си е да плачат.
Те плачат, когато са гладни, изпитват болка, чувстват се неудобно или просто се нуждаят от внимание. Но ако не реагирате на виковете им, след седем дни децата млъкват… Те разбират, че никой не се нуждае от тях, никой няма да ги утеши.
Тишината е доказателство, че безнадеждността и самотата са се настанили в тези малки сърца. Още в ранна детска възраст те разбират, че може никога повече да не бъдат взети в някой дом.
Мат и аз си обещахме, че никога в живота си няма да игнорираме плача на нашето бебе. Колкото и да ми се спи, колкото и да съм уморена, винаги ще утеша дъщеря си.
В този ден, когато Мат ни видя в креватчето, разбра всичко без думи. Докато спахме, съпругът ми ни сготви вечеря. А когато се събудихме, той ме прегърна и каза: „Обичам те повече от всичко на света!“.
Тази история предизвиква сълзи в очите. Родители, обичайте децата си и им го казвайте. Това ще ги направи по-щастливи и по-уверени.
