Дете, запомни, в този живот всичко се повтаря. Всичко!
Старият баща седял до прозореца и писал писма на сина си, защото в този момент искал да говори с някого. А синът бил далеч. Посещавал баща си рядко.
И старецът бил тъжен. Наистина му липсвал. И за да се занимава с нещо, решил да напише писмо до сина си.
В думите му има много житейска истина:
„Сине, животът ми не беше лесен. А сега е още по-трудно от преди. Значително по-трудно.
Някога, въпреки че хората бяха по-бедни, сърцата им бяха по-добри. Те бяха изпълнени с любов и уважение към близките си. Всеки имаше своето място: майките бяха майки, родителите бяха родители, а децата бяха невинни деца.
Днес много хора не знаят какво е щастие.
Аз също не съм изпитвал радост и покой от дълго време. Не помня кога за последно се смях – искрено, от сърце.
За своя живот мога да кажа, че беше като всеки друг. Не съм имал нещо специално в живота си. Децата ми ме правеха щастлив. Моето желание сега е те да се чувстват добре в този живот.
Сега живеете живота си. Имате свои семейства, свои деца, свои проблеми. Посещавате ме винаги, когато могат. Доставяте ми голяма радост, когато дойдете.
А аз постоянно ви чакам. Сядам до прозореца и чакам. Все пак сега вие сте най-голямата ми радост. И тази радост се случва толкова рядко.
Имате работа и много проблеми, така че идвате много рядко и не за дълго. Но се радвам. Щом пристигнете, веднага бързате да си тръгнете. Разбирам ви и се радвам, че дойдохте.
Мисля, че всичко в живота се повтаря. Всичко се върти в кръг. И децата се отнасят с мен така, както аз някога се отнасях с родителите си.
Днес сме силни, а утре сме слаби и тогава сме безпомощни старци. Никой не знае какво го очаква в бъдеще.
Някога и аз бях изпълнен с радост и сила.
Някога родителите ми също седяха до прозореца и чакаха кога ще ги посетя.
Да, синко, всичко в този живот се повтаря. Всичко!“
Посещавайте родителите си по-често.
