Това се случи в края на деветдесетте години. С моята приятелка Светла бяхме на 26. Моят мъж отиде на командировка, тя току-що се беше разделила с мъжа си.
Ясно е, че беше в депресия: нямаше семейство, нямаше деца, нямаше бъдеще.
Погледнах тъжната Светла и реших да я измъкна от дома. Купихме си хамбургери и бира, седнахме на една пейка в парка и си говорихме.
По някое време тя избухна в сълзи! Каза „Нямам живот, никой не се нуждае от мен“. Прегърнах я, утеших я и също се разплаках.
И тогава забелязах някакво движение зад нея. Вдигнах поглед и видях бездомно изглеждащо дете на около шест години, което дърпаше хамбургера на приятелката ми от пейката!
Изкрещях: „Спри! Върни го!“ То тръгна към храстите, но аз го настигнах с три скока и го хванах за яката. Бях бясна – приятелката ми плаче, а този иска да я ограби! Вдигнах хлапето във въздуха, разтърсих го и извиках: „Заведи ме у вас веднага, ще разкажа на родителите си всичко за теб!“
Приятелката ми се опитва да ме успокои, но аз съм непреклонна – отиваме и това е.
Момчето стана още по-унило и се затътри. Аз го държа за яката да не избяга, вървим, приятелката ми просълзена върви зад нас.
Завихме зад ъгъла, а малкият крадецсочи с пръст и казва: „Стигнахме“… и ние със Светла не повярвахме, като видяхме улицата.
Пръстът на момчето посочи към прозореца на мазето на някаква изоставена къща, а в него се видя мръсното лице на момиченце на две-три години. Виждайки момчето, момичето изригна в усмивка и каза с тънък глас: „Саско, моят Саско дойде!“
От изненада пуснах крадеца, той веднага се втурна към витрината като заек, подаде хамбургера на малката, а тя като гладно коте веднага захапа със зъби отхапания сандвич…
Оказа се, че нашият крадец Сашко от няколко седмици живее в мазето със сестра си Мария. Бащата бил в затвора, майката наркоманка изчезнала някъде, като ги заключила в някакъв коптор, в който трябвало да живеят.
Момчето се опитало да помоли за помощ съседите, но те не искали да споделят подслон и храна с децата. А прилично изглеждащите хора просто гонели децата само с поглед. Така Сашко намерил подслон в мазето. Хранел се както може- събирал остатъци, понякога крадял. И всичко по-хубаво носел на сестра си – тя беше малка.
Колко зле и засрамено се почувствах! А моята приятелка някак изведнъж стана по-весела, започна да се мотае с малката и накрая ги взе при нея.
Няколко месеца търсихме майката на Мария и Сашко, след което трябваше да й платим солидна сума за отказ от децата.
След това те най-сетне станаха част от семейството на Светла.
Година по-късно моят приятелка се омъжи. И децата имаха баща. А по-късно и брат на име Иван.
Днес Сашка и Мария са вече възрастни. Момчето е военен, като баща си, момичето завършва университет със специалност дизайн.
А Светла казва, че е най-щастливата майка на света. И че животът й се наредил.
