Наясно съм, че забърках голяма каша. Бях глупава и нося отговорност за действията си. Но искам да се знае, че не съжалявам за нищо.
С Валери работихме заедно. Или по-скоро работехмр на половин работен ден, защото тогава бях още 11 клас. Той беше една година по-голям от мен. Така се случи, че между нас започна връзка.
Гмурнах се презглава в тази връзка, за първи път изпитвах подобни силни чувства.
Последваха топли нощи, страстни вечери, любимият наблизо… И да, загубих бдителност. Въпреки че не си позволихме нищо излишно, последствията бяха неочаквани.
Не очаквах Валери да се ожени за мен. Той обаче ме убеди, че има сериозни планове. За моя изненада той намекна, че ме вижда като своя съпруга. Разбира се, това ме поласка.
Родителите ми не харесваха Валери. Казаха, че е обикновен студент и че не е перспективен. Въпреки че по това време той вече печелеше значителни пари и планираше да отвори собствен личен бизнес.
Но мама и татко го смятаха за подозрителен тип.
Не го водех вкъщи, за да не провокирам конфликти. Валери ме канеше при него по-често. Между другото родителите му ме приеха много топло.
Никога не съм оставала да нощувам и се държах прилично. Когато закъснявах, лъжех родителите си, че съм била в мола с приятелка. Въпреки това, от време на време ги питах какво не харесват на Валери, защото все още се надявах, че
В отговор чух само едно нещо: „Все още си твърде млад за такава връзка.“
Продължих да се срещам тайно с Валери. Имахме идеални отношения. Бяхме истински влюбени.
Преди матурите в 12 клас забелязах, че ми се гади сутрин. Когато отидох на лекар, той ме посъветва да си направя изследване. И как се оказа – бях бременна!
Всичко ми дойде като гръм от ясно небе. Не бях готова на подобна развръзка.
Тук очаквах Валери да ме зареже и да ме остави да се оправям сама. Но той ме изненада.
Валери с радост прие тази новина. По това време той учеше усърдно за изпитите си работеше на пълен работен ден. Родителите му бяха готови за сватба. Обещаха да ми помогнат и физически, и финансово.
Бях много притеснена обаче как ще реагират нашите. Любимият ми обаче ме подкрепи и обеща, че всичко ще бъде наред. Един ден събрах мислите си и признах на майка си, че чакам дете от Валери.
Очаквано, ми обърнах гръб
Мама ми се разкрещя толкова силно, че загуби гласа си. Тя ме обвини, че не отговарям на техните очаквания и съм срам за семейството. Най-много я ядоса, че ще трябва да отложаа кандидат студентските изпити.
Мама заплаши да съди Валери.
Честно казано, беше ми ужасно неприятно да чуя тези думи майка ми. Очаквах, че родителите ми ще реагират по-спокойно, защото все пак нося тяхното внуче в утробата си
И какво значение има, че съм само на 18 години? Аз също се развиках на майка ми, защото не можех да сдържам емоциите си повече.
— Вземай си нещата и се махай! Неблагодарница! Пройдоха! – крещеше мама.
Онемях. Естествено, напуснах дома си, защото вече не исках да живея под един покрив с тези хора. Взех всички документи и вещи и прекъснах напълно връзките с роднините си.
Баща му заплаши, че ще отиде в полицията, но, слава Богу, не се стигна дотам. Освен това бях на 18 години, вече бях пълнплетна. Какви оплаквания можеше да има срещу Валери? Да, може би твърде рано щях да ставам майка, но в това няма нищо престъпно.
След няколко месеца с Валери се оженихме и очакваме раждането на първото ни дете. И до днес не общувам с родителите си.
Между другото, бременността не попречи на кандидатстването ми. Взех си изпитите с отлични оценки и записах право. Родителите на съпруга ми обещаха да ми помагат с гледането на бебето, за да мога да ходя на лекции.
Надявам се с времето мама и татко да разберат, че това, което са направили, е грешно. Аз съм простила. Надявам се и те да ми простят.
