Момченцето и днес реши да пренощува в гардероба на детската градина. Знаеше със сигурност, че майка му няма да дойде за него – тя беше в болница, а баща му отново пиеше.
Определено не искаше да е с баща си, а тук ще се чувства в безопасност. Това не беше първият път, когато той правеше това, спокойно излизаше сутрин, когато родителите вече бяха започнали да водят децата си.
Христомир седеше тихо в гардероба и гледаше как чистачката мие подовете. Сега тя ще приключи с работата си и той спокойно ще излезе от скривалището си. Имаше малко хляб, който не бе изял по време на обяда, а учителката бе оставила малко пластелин на масата… освен това имаше толкова много играчки, които можеше да вземе и да си играе с тях!
Когато в сградата стана тихо, момчето излезе. На масата видя чаша мляко и се зарадва. Христомир взе чашата, извади хляба и се настани удобно до топлия радиатор.
Знаеше, че не може да гледа през прозореца, защото охраната можеше да го види, а и нямаше нужда от това. Момчето си поигра още малко с играчките и след това заспа направо на мекото килимче.
Събуди се рано сутринта, когато слънцето започна да го гали с лъчите си.
Едва успя да се скрие в килера, когато чу възпитателката Нина Георгиева да се задава по коридора; той я позна по стъпките. Момчето искаше да поседи още малко; трябваше да изчака децата.
Кристина трябваше да пристигне първа, тя винаги се появяваше преди всички. Момичето не бе много дружелюбно, но това е в полза на Христомир; той не искаше да играе с никого. В този момент обаче той взе, че кихна, точно когато възпитателката минаваше наблизо.
— Ха! Кой се крие тук? Хайде, излизай — каза спокойно Нина Георгиева.
След като поговориха малко, учителката разбра, че момчето бе прекарало цяла нощ в градината, вместо в дома си. Тя знаеше, че родителите на детето не бяха изобщо благополучни.
Тя отново си запита защо се случва така в живота? Някои като нея така силно мечтаят да имат дете, но не могат да родят, а други се отказват толкова лесно от рожбите си.
Възпитателката хвана момчето за ръка и отидоха да се измият. Когато го приведе в порядък, тя го нахрани с нейните сандвичи.
След това децата започнаха да идват и денят премина весело и интересно. Вечерта всички родители на децата започнаха да ги прибират… Но Христомир пак нямаше къде да отиде. Нина вече знаеше за тайната му и щеше да провери гардероба.
— Днес ще дойдеш с мен, става ли? Няма нужда да се криеш никъде. – каза Нина на малкия Христомир.
Те излязоха от детската градина и тръгнаха към дома на момчето. Когато наближиха, видяха, че прозорците са тъмни и няма никой вкъщи. Христомир започна да плаче.
— Спри да плачеш! Днес ще спиш при мен и после ще измислим нещо.
На следващия ден служителите на детската градина се свързаха с органите по настойничество. Докато течеше проверката, момчето живееше при учителката си. Когато родителите му заслужено бяха лишени от родителски права, той бе осиновен от Нина. От майка си Нина, която макар да не бе негова кръв, го обичаше с цялото си сърце.
Така две самотни души се намериха и станаха щастливи.
