Вчера с моя приятелка се прибирахме заедно след работния ден. По пътя спряхме в един хранителен магазин. Всяка от нас излезе с пълна чанта с продукти. По пътя срещнахме просякиня с протегната ръка и моята приятелка спря до нея.
По външния вид на жената беше трудно да се разбере на колко години е. Приличаше на небрежна старица. До нея стоеше малка кутия за милостиня, а в ръцете си тя държеше табелка с молба за помощ.
Приятелката ми директно подаде чантата си с хранителни стоки на тази жена. А тя започна да се прави, че нищо не се случва, упорито не ни забелязваше. Очевидно нямаше нужда от хранителни продукти.
Но приятелката ми, с надеждата, че не е разбрана, започна да й казва на висок глас да вземе пакета за себе си. Просякинята обаче упорито продължаваше да се преструва, че е или глуха, или не разбира.
Ситуацията привлече вниманието на минувачите. Сред тях имаше и един човек, който познаваше добре тази жена. Той потвърди, че просякинята няма нужда от храна.
След това продължихме по пътя си. Разбрах, че моята приятелка е предложила храната на просякиняъа с причина. Искала да види дали наистина има нужда от помощ.
А после ми разказа много интересна история за индийски актьор на име Аамир Хан, който измислил как да определи кои хора наистина се нуждаят от помощ.
В разгара на епидемията от коронавирус актьорът организирал раздаването на брашно в най-бедния квартал на индийския град Дали. На едно семейство давали не повече от един килограм брашно.
Това било толкова малко, че само най-бедните слоеве от населението се обърнали за помощ. И когато хората отворили пакетите, видели, че във всеки от тях има 15 хиляди рупии, което в наши пари е около 300 лева. За Индия това са прилични пари.
Ако хората първоначално знаеха за парите, тогава всички без изключение биха дошли за помощ. А така актьорът успял да помогне точно на онези хора, които наистина се нуждаели от помощ.
Страхотен план!
