Преди с мъжа ми ми да имаме дете, бяхме прекрасни отношения. Неговата заплата беше малко по-висока от моята, но той все още беше горд и се смяташе за главния осигурител на прехраната.
Съпругът ми много искаше дете. Но когато се роди синът ми, всичко се промени. Не веднага, но постепенно.
Започнах да осъзнавам, че парите не ни стигат. Въпреки че не харчехме много повече, отколкото преди раждането на детето. Намерих си работа на непълен работен ден у дома и скоро разбрах, че живеем само с парите, които печелех, а мъжът ми плаща само за сметките.
Подготвях се дълго време за разговор със съпруга ми и най-накрая го проведох.
А той, както ми се стори, дори не разбираше какъв е проблемът. Той изведнъж взе да недостволства, че работи само той за да осигури мен и МОЕТО дете. Каза, че иска да види дали можем да минем и без него.
И дори започна да се крие зад някакви измислени благородни цели:
– Ами ако нещо се случи с мен? Трябва да разбера как ще живееш без мен.
И плащаше само за сметките, защото е добър човек Нищо че самият той живее в този апартамент. Като междувременно ми каза, че му дължим пари за вода и ток. Той прекарва цялото си време на работа, аз и синът ми сме постоянно вкъщи и пилеем ресурси.
Никога не съм предполагала, че съпругът ми може да има такива луди мисли. Смятах го за нормален човек.
Разбира се, след като чух какво мисли за нашето семейство, подадох молба за развод. А мъжът се изненада, защото смяташе, че нищо ОСОБЕНО не се е случило.
Но се случи. През това време разбрах, че мога перфектно да осигуря себе си и детето си, докато съм в отпуск по майчинство, и да го оставя да се научи да си готви сам.
Когато бяхме мъж и жена, той беше свободен от задължения. Сега сме разведени и пак е свободен. Той все още работи и все още почти не вижда сина си. А издръжката му стига само за сметките.
Искаше да види как ще живеем без него, е, видя.
