Цяла седмица тичах насам-натам, изпълнен с проблеми и грижи по повод подготовката за сватбата ми. Исках да разреша възможно най-много проблеми както аз умея, но една вечер от дългата и трудна предсватбена седмица все пак се обърнах към баща си:
„Татко, искам да те помоля за една услуга“, казах. „Нямам време да правя всичко сам, така че нямам избор и наистина разчитам на твоята помощ! Моля те, вземи този списък. Това е списък на всичките ми приятели. Обади им се и ги покани от мое име на сватбата ми“.
„Добре, синко! Разбира се!“, отвърна татко.
И така, когато дойде празничният ден – денят на сватбата, се затичах ужасен към баща ми и започнах да се възмущавам:
– Тате, толкова много разчитах на теб… Помолих те да се обадиш на всичките ми приятели… – казах разочарован.
– Така и направих – отговори баща ми. Обадих се на абсолютно всички, които бяха в този списък.
– Но в моя списък имаше 50 души, татко! А виждам само 15 от тях.
„Сине, обадих се на абсолютно всички. Не веднага, но се свързах с всички в списъка. В разговор с твоите приятели казах на всеки от тях, че се обаждам от твое име и по твоя молба, за да кажа, че в момента имаш проблеми и наистина се нуждаеш от помощта на приятелите си.
Помолих всеки от тях да дойде по това време точно на това място. Така че не се тревожи, синко, ВСИЧКИТЕ ТИ ПРИЯТЕЛИ СА ТУК!“
