След като в семейството на Кени и Боби Маккоги се родила дъщеря, двойката се замислила и за второ дете. Но Кени все не можела да забременее и тогава с мъжа си решили да прибегнат до ин витро процедура. В жената били поставени седем ембриона и всичките оцелели!
Своите седем деца Кени родила през 1997 година и това било истинско чудо! При раждането си бебетата тежели не повече от 1, 5 кг, а две от тях били диагностицирани с церебрална парализа. По-късно, след проведени операции, децата успели да станат на крака и да ходят.
Затова семейство писали много медии и вниманието към тях било специално. Боби Маккоги не издържал на отговорността на многодетен баща и напуснал семейството. Кени останала сама с бебетата на ръце и без ничия помощ.
Но към нейното семейство се отнесло с внимание цялото общество и лично тогавашния президент Бил Клинтън. Различни благотворителни компании и частни фондове помогнали на Кени, както и най-обикновени хора.
Подарили на многодетното семейство огромен дом и им осигурили безплатно хранене. А няколко университета предложили безплатно обучение на децата, щом завършат училище.
След над 20 години можем да видим как изглеждат седемте близнаци днес:
1.Натали – току-що новородена (снимката вляво) и на дипломирането си (вдясно). Момичето мечтае да стане учителка в началните класове. Натали се смята за една от най-добрите ученички на своя випуск.
2. Това е Брендън, той иска да служи в армията.
3. Келси, при раждането си тежал едва 907 грама. Тя обожава да пее и мечтае да стане певица. Келси с удоволствие пее в училищния хор.
4. Кени е студент от строителния факултет на обществения колеж Де Мойн. От дете си мечтае да бъде строител.
5. Алексис, която се родила с етска церебрална парализа, мечтае да стане учител. За да ходи, момичето използва специално приспособление, но въпреки това, тя е втори капитан на екипа от мажоретки в училището.
6. Натан също се е родил с детска церебрална парализа. Момчето иска да се посвети на науката. Учи компютърни науки в университета Ханибал-Лаграндж.
7. Джоел, който се родил последен, смята да изучава информатика в колежа и вече е постъпил в университета Ханибал-Лаграндж.
След като всички деца напуснали дома, майката Кени се чувства самотна. Тя е свикнала вкъщи да е винаги шумно и винаги да има с какво да се занимава.
Но пък е и много горда със своите деца, които съвсем скоро ще станат учители, музиканти, строители. Кени вече си мечтае да гледа и своите многробойни внуци…
