Между 1974 и 1976 г. на летище Внуково в Москва една емоционална история докосва сърцата на мнозина.
Трогателната история започва през 1974 г. по банален начин. На летище Внуково в Москва, докато се качвали на самолет Ил-18, летящ за Норилск, бързащи пътници се тълпяли около рампата, когато забелязали мъж с куче до самолета. Мъжът пускал всички напред, сякаш нямал намерение да лети, и поглеждал с копнеж своя четириног приятел.
Както се оказало, мъжът и кучето не били допуснати на борда на самолета, тъй като овчарското куче нямало медицинско свидетелство от ветеринарна болница. Въпреки че пасажерът купил билет за кучето си, според тогавашните санитарни стандарти стюардесите нямали право да допуснат кучето на борда без специален сертификат.
След много неуспешни молби мъжът свалил нашийника от кучето си и го оставил да се разхожда из територията на летище Внуково. Самият мъж се качил в самолета с наведена глава. Едва тогава кучето осъзнало, че е останало само.
Кучето отказало да приеме реалността. То стояло неподвижно, втренчено в затворената врата, вярвайки, че това трябва да е грешка.
След като чуло рева на двигателя на Ил-18, започнало да тича след самолета, опитвайки се да го настигне. Тичало до последните си сили. Накрая останало само на празната писта… и започнало да чака.
Очакването
След известно време работниците на летището забелязали, че кучето не искало да напусне пистата и посреща всеки Ил-18, пристигащ на летището, с надежда и копнеж в кучешките си очи.
Първоначално служителите помислили, че това е някое от бездомните кучета в района. Но заради целенасоченото поведение на животното решили, че е на някой от летищните служители.
Скоро кучето било забелязано от един от пилотите на самолета Ил-18 Вячеслав Валентей. Всеки път, когато кацал във Внуково, командирът на кораба виждал една и съща сърцераздирателна картина.
Възрастно овчарско куче посрещало самолета му и след като поглеждало всички пътници, които слизали от самолета, се оттегляло на уединено място.
Това продължава до 1976 г. Пилотът Вячеслав започнал да разпитва служителите на летището чие е това куче. Информацията, която получил, го сразила.
Оказлао се, че умното куче живее на територията на летището от почти две години. Не влизало в конфликт с бездомните кучета и не се присъединявало към глутницата им. Състрадателните работници понякога се опитвали да нахранят животното, но кучето не се доближава до тях, въпреки че вдига хвърлената му храна. И
Най-изненадващото било, че кучето реагирало само на шума от двигателите на самолета Ил-18 и просто не забелязвало други самолети.
При следващото си кацане във Внуково капитанът на самолета Ил-18 Валентей, виждайки много изтощентоо куче, което отново дошло да посрещне самолета му, отишъл в редакцията на вестник „Комсомолская правда“, където разказал тази невероятна история на един от журналистите.
Скоро цялата страна научила за вярната немска овчарка, което чака стопанина си две години.
Статията имала широк отзвук. В редакцията на вестника започнали да пристигат огромен брой писма и кучето от нежелано от никого се превърнало в истинска знаменитост. Целият Съветски съюз се тревожел за съдбата на невероятното куче. Много хора искаха да го приютят, други се опитвали да помогнат за настаняването му приют за бездомни животни.
Самият пилот Вячеслав Валентей също искал да задържи овчарката, но работата му на пилот не му позволявала.
След известно време истинският стопанин на кучето се отзовал. Той изпратил писмо до редактора на вестника. . Той обаче не отлетял до Москва, за да вземе кучето, обяснявайки това действие с факта, че спешно трябвало да стигне до Норилск, където почвал работа.
В началото, разбира се, искал да се върне и да вземе кучето в новия град, но новата работа го увлякла и за кучето така и не намерил време.
Палма, така служителите на летището нарекли кучето, все още живеело там с надеждата, че собственикът му ще се върне. Ако кучето знаело, че е просто изоставено и никой няма да се върне за него, вероятно щяло да умре от меланхолия и пълна безнадеждност.
Нов живот
Добри хора обаче, щом научили, че собственикът отказал да се върне за кучето, решили да уредят съдбата му.
Много хора идвали на летището и се опитвали да отведат Палма у дома, но кучето не допуснало никого до себе си.
Жителката на Киев, правнучката на украинския поет Иван Котляровски, Вера Котляровская, успяла да се сприятели с кучето.
Тя решила да вземе Палма със себе си. За целта се наложило кучето да бъде транспортирано със самолет, но Палма отказвала да напусне летището. За да осъществи плана си, Вера дала на кучето хапчета за сън и безопасно го завела в апартамента си в Киев.
В началото кучето не можело да свикне с новите си стопани, но с времето осъзнало, че новият му дом е тук, сред тези мили хора.
Скоро Палма родила малки и мъките й по предишния стопанин били напълно забравени. Овчарката живяла в новото си семейство до края на дните си, намирайки утеха и разбирателство сред хората, макар почти да била загубила вяра в човешката лоялност и доброта.
През 1978 г. е заснет документален филм „Малка история за човешката доброта“ за Палма. Съвсем наскоро, през 2021 г.,излезе игрален филм с краткото заглавие „Палма“, който разказва за съветската версия на Хачико.
