Съдбата не ме пощади. На 22 години вече съм майка на 6-годишно момиченце. Тоест станах майка на 16 години. Да родя дъщеря си беше много тежко изпитание за мен, но накрая, слава на Бога, всичко се разви добре.
Разказвам ви моята история.
Израснах съм само с майка си. Нямах баща. Той заминал при друга жена, когато току-що съм се била родила. Той изобщо не се интересувал от мен и не участвал в моето отглеждане.
Мама трябваше да работи много усилено, за да свърже двата края. Живях в изобилие, но почти не я виждах.
След като завърших училище, постъпих в университет. Там срещнах Васил. Случи се така, че забременях от него. Щом разбра, че съм бременна, той веднага изчезна. Явно го беше страх от отговорността.
Първите месеци никой не знаеше за бременността ми, дори най-добрата ми приятелка. Но естествено майка ми скоро забеляза корема ми.
Тя беше против раждането на това дете. Тя просто не можеше да се справи с всичко сама и да влачи мен и бебето на раменете си. Майка ми поиска да прекъсна бременността.
Всеки ден ми повтаряше, че детето не идва навреме. Че като се омъжа и стана независима, тогава ще родя. Съгласих се и отидох с нея на предродилна консултация. На нея лекарят каза, че вече е минало много време и е късно за аборт.
Честно казано се зарадвах. Исках да отгледам бебето си. Бях сигурна , че мога да се справя сама с всичко.
Майка ми обаче държеше на своето. Тя започна да търси други начини за прекъсване на бременността. Договори се с лекаря той да предизвика раждане. Два месеца се опитваше да ме убеди да направя това, но аз се отказах.
Когато пристигнахме в болницата и всички ме чакаха в стаята, просто избягах оттам. Тогава бях бременна в 7 месец. Къде да бягам? Самата азне знаех. Бях готова на всичко, за да опазя бебето си живо.
От отчаяние трябваше да отида при родителите на бившия си приятел и да им кажа всичко. Да, беше страшно, но какво да се прави?
Родителите на Васил ме изслушаха и ме успокоиха. Те се зарадваха на новината за бебето и ме подслониха. Казаха, че ще ми помогнат да се изправя на крака.
Живях с тях няколко дни. Мама ми се звънеше, но ме беше страх да вдигна телефона. Трябваше да й да малко време, за да се успокои.
Три дни по-късно отидох да я видя. Разбира се, имаше скандал. Тя изкрещя, че не я уважавам и изобщо не ценя усилията й. Скъсала се да ме търси, а аз дори не съм си вдигнала телефона. Тя така и не разбра, че имам нужда от нейната подкрепа.
Мама мислеше само за себе си и за това да не се срамува пред приятелите си заради моята бременност. Както се казва, не избираш родителите си, така че не й се сърдех.
Така родих моя син. С мен бяха майка ми и неофициалната ми свекърва. Подкрепиха ме заедно.
Радвах се, че майка ми промени решението си. Тя просто сияеше от радост, когато държеше внучето си на ръце за първи път. И Васил дойде – поиска прошка и ми предложи брак. Естествено, че му простих, защото обичам този човек.
И така, вече 6 години съм майка. Съпругът ми и аз отглеждаме прекрасен син. Първо трябваше да живеем при родителите си, а след това изтеглихме ипотечен креди.
И двамата работим и правим планове за бъдещето. Наистина сме щастливи, защото успяхме да избегнем една огромна грешка.
