Един ден отидох на гарата, за да си отида на село за няколко дни. В сградата на гарата вниманието ми бе привлечено от младо бременно момиче.
Тя изглеждаше объркана и нещастна, седеше до прозореца и тихо плачеше. До нея имаше малка чанта и веднага разбрах, че не чака влака.
Пътуването ми беше в понеделник и пет дни по-късно се върнах обратно. За моя изненада видях същото момиче да седи на същото място. Това ме притесни, затова реших да се приближа до нея и да поговорим.
– Извинете, момиче, всичко наред ли е? Не ви виждам за първи път тук. Видях ви и преди пет дни на заминаване. Изглежда, че сте били тук през цялото това време.
– Изгониха ме от вкъщи – каза момичето след кратко мълчание. Явно преценяваше дали да ми се довери – Сега живея тук – тихо отговори тя и по бузите й потекоха сълзи.
Откровението й ме трогна дълбоко и започнах да я разпитвам за живота й.
Оказа се, че момичето се казва Ева и е сираче. На 20 години се премества в голям град, където среща мъж, който става неин съпруг. Връзката им се развила бързо и скоро тя се премести да живее при него.
Но животът с този човек се оказал ужасен. Мъжът често тормозел Ева, знаейки, че няма кой да й помогне. Когато разбрал за бременността й, той просто я изгонил от дома.
Ева нямала друг избор, освен да се установи на гарата, която станала нейно временно убежище.
Но най-много от всичко ме потресе, че скоро момичето трябваше да ражда, а не можеше да разчита нито на помощ, нито на нормален лекар.
Не можех да я оставя в тази ситуация, затова я поканих да дойде у нас.
У дома я нахраних и стоплих, след което започнах да мисля как мога да й помогна. Помолих мои познати и приятели да подкрепят момичето. Скоро имахме цял комплект с детски вещи – дрехи, памперси, шишета, дори успяхме да намерим количка.
След известно време се роди малката Ивелина. Когато момичето порасна и тръгна на детска градина, помогнах на Ева да си намери работа във фабрика. Тя бързо е забелязана като отговорен и трудолюбив служител и скоро бе повишена.
Ева и Ивелина станаха част от семейството ми. Момичето ме наричаше баба, а Ева ме наричаше „мамо“.
Наскоро Ева получи предложение да се омъжи за сина на директора на завода и аз се много зарадвах за нея. Младежът се оказа мил и свестен. Сега съм сигурен, че моите момичета са в добри ръце.
Ева и Ивелина ме посещават често и аз съм им безкрайно благодарна, че не ме оставиха да се чувствам самотна на стари години.
