Когато се разболях от рак, не повярвах, щом видях какво е направило кучето ми…

лабрадор
Изображение Lenka Novotná from Pixabay

Със съпруга ми имаме женско куче на име Лъки. Лъки е голяма палавница. Когато каним  приятелите вкъщи, винаги ги предупреждаваме да не оставят чантите си отворени, защото Лъки може да вземе каквото си поиска.

След като си поиграе достатъчно, тя занася находката си в кутия за играчки, която стои в мазето. Това бяха нейните съкровища и тя наистина не обича, когато някой се доближи до тази кутия.

Тепърва щях да разбера какво грижовно куче имам.

В един ужасен ден разбрах, че имам рак. Нещо ми подсказа, че ще умра от тази болест… Предписаха ми двойна мастектомия…

Вечерта преди да отида в болницата прегърнах Лъки. И тогава ме осени една мисъл… какво ще стане с Лъки? Въпреки че обичаше мъжа ми, тя винаги беше моето любимо куче. Тя ме обожаваше.

„Ако умра, Лъки ще се почувства изоставена, помислих си“. Тя няма да разбере, че не съм искала да я напусна. Тази мисъл ме натъжи още повече.

Двойната мастектомия беше по-трудна от очакваното стоях в болницата две седмици. Мъжът ми, за щастие, съвестно се грижеше за кучето, но Лъки просто тъжеше. Най-накрая дойде денят, когато ме изписаха.

Когато пристигна у дома, бях толкова изтощена, че дори не можех да се кача в спалнята си. Мъжът ми ме остави дивана и ме остави да подремна. Лъки стоеше и ме гледаше, но не дойде при мен, когато я повиках. Това ме натъжи , но скоро сънят ме победи и заспах.

Когато се събудих, в първия момент не можах да разбера какво се е случило. Не можех да движа главата си и тялото ми бе станало тежко и горещо. Но паниката скоро отстъпи място на смях, когато осъзнах проблема.

Бях покрита, буквално покрита, с всичките съкровища на Лъки! Докато съм спяла, натъженото куче отишло в мазето и донесло всичките си любими играчки. Беше ме покрила от глава до пети със съкровищата си. 

От този миг забравих за смъртта. Вместо това аз и Лъки започнахме да живеем пълнценно наново, ставайки си все по-близки с всеки изминал ден.

Изминаха 12 години и за щастие забравих за рака. А Лъки? Тя все още краде съкровища и ги крие в сандъка си с играчки, но аз си оставам най-голямото й съкровище.

Помнете… трябва да живеете всеки ден пълноценно. Всяка минута е благословия.

Advertisement