Може да не вярвате, но цялата тази история аз и членовете на моето семейство я видяхме с очите си:
Тази година умря нашето любимо куче. То винаги обичаше да се пече на слънце и един слънчев, летен ден, когато вкъщи бил само синът ми, тя заспала на любимото си място и, прегряла, се затичала под ваната, където получила разрив на сърцето. Това ни каза ветеринарят, докато бяхме съсипани от мъка.
Три денонощия семейството ни не спа, оплаквайки любимката ни. В крайна сметка главата на семейството взе решение да си вземем друго куче, иначе всички щяхме да се побъркаме от тази тишина. Така си взехме кученце, което да ни разсее от този ужас.
Първоначално никой не забеляза, но после обърнахме внимание, че на мястото, където лежеше предишното ни куче (много удобен ъгъл, в който миехме и сменяхме постелката) кученцето отказваше да лежи.
Ако го слагахме в този ъгъл и сядахме до него, за да го приучим към мястото, той лягаше, но се държеше отчаяно, а само ние да си тръгнехме, пропълзяваше в другия ъгъл и лягаше на голия под, ококорвайки очите си към постелката.
Пренасяхме му постелката и той спокойно започваше да спи в другия ъгъл. После обърнахме внимание, че то не влиза в банята. А ако пък пробяга покрай нея, когато е отворена вратата, то винаги се спира и поглежда под ваната, за секунда-две, но през цялото време бяга напред-назад.
Под ваната нямаше нищо, което да гледа.
Предишното ни куче много обичаше и една топка, но винаги я пъхаше под дивана в кухнята и после отчаяно я измъкваше от там, призовавайки всички ни на помощ.
Ето че и новото пале запокити новата топка под същия диван, кученцето радостно тръгна след топката, но на сантиметри от ъгъла се спря, подуши с нос въздуха и със скимтене избяга, криейки се в стаята.
Взехме решение за генерално почистване, защото малкото куче явно надушваше предишното. Апартаментът бе почистен, изпран, всички ъгли бяха обработени с дезинфектанти, но кученцето както преди се тормозеше около ваната и не отиваше към дивана в кухнята.
Решихме, че все пак то усеща нещо и спряхме да обръщаме внимание.
Но една вечер цялото семейство седеше в стаята, а кученцето гризеше пръчка върху килима, когато изведнъж то изръмжа някъде в коридора, а след това започна бавно и все още ръмжейки да върти главата си към стаята, после към стола, на който нямаше никого, дълго и усилено гледаше към стола и накрая размахвайки опашка, отиде до него, доближи муцуна в него така, сякаш души някого, после си тръгна и отново се залови за пръчката.
И тук цялото семейство съобразихме, че това беше любимият стол на нашето предишно куче и точно така правеше тя, когато цялото семейство бяхме вкъщи – първо лежеше на постелката в коридора, после влизаше в стаята, скачаше върху стола и оставаше там.
Мога да кажа едно – изминаха 3 години, кученцето порасна и стана любимец на цялото семейство, но както преди избягва кухненския диван отстрани, понякога се заглежда под ваната и никога не ляга само върху стола в стаята…
