С мъжа ми един ден се връщахме от село с колата. Изведнъж видяхме момче на около девет години, което стоеше на отбивка на пътя. Продаваше гъби. Спряхме да си купим. Купихме си кило пачи крак.
Стана ми интересно защо толкова малко момче продава тук само и реших да го попитам:
– Защо си сам и защо работиш от толкова малък? Сигурно искаш да изкараш някой лев за телефон…
– Не, вече имам. Събирам пари за скейтборд. С майка ми берем гъбите заедно. Само че тя предпочита да бере млечници. По-добре стават през зимата, когато са осолени. Сега е вкъщи, вари ги и ги осолява. А аз продавам пачи крак – на мен ми е безвкусна, но хората от града я обичат.
– Ами баща ти къде е? Той не бере ли заедно с вас?
– Той няма време за това. Той е в строителството. В момента ремонтира верандата на къщата ни. Той идва с нас само като берем боровинки.
– Как върви търговията? Купуват ли?
– Горе-долу. Днес съм направил около 50 лева. Малко е, но градските хора изгребват цялата гора през уикенда. Хубаво е, че си имаме наши места. Ако станете рано, можете да спечелите много. Вчера дадох на майка ми 70 лева, а другите запазих за себе си. Ще си купя хубав скейтборд.
– Мога ли да ти дам един шоколад? Просто така?
– Шоколад? Благодаря. Ще го занеса на сестра ми. Тя е на пет години – тя много обича шоколад. Благодаря ти, лельо.
Сбогуваме се с момчето и тръгваме към колата. Съпругът ми недоволен поклаща глава. Казва
„Не е добре тази работа. Лишили са детето от детството му. Влачат го из горите и го карат да бере и да продава гъби“.
А аз се сещам за 12-годишния внук на съседите, който по цял ден е заровен в своя айфон и не забелязва, че баба му сама мъкне лейки с вода, като полива оранжерията.
После пък изпада в истерия пред дядо си – купили са му грешния велосипед, трябвало е да вземат някакъв планински велосипед с широки гуми…
И се чудя чие детство е откраднато…
