Когато бях малко момиче си спомням, че баща ми, когато поправяше нещо, всеки път ме молеше да държа чука и тогава имахме време за задушевен разговор.
Никога не съм виждала баща ми да пие или да излиза цяла нощ с приятели, всичко, което правеше, след като се прибираше от работа, беше да се грижи за семейството си.
Пораснах и заминах за университета и оттогава баща ми ми се обаждаше всяка неделя сутрин, независимо от всичко. А когато след няколко години купих къща, баща ми я боядиса сам за три дни на 40-градусова жега.
Всичко, което поиска, беше да му държи стълбата и да говоря с него. Но бях твърде заета през онези дни и не намирах време да говоря с баща си.
Преди четири години баща ми ме посети. Прекара много часове с дъщеря ми на люлките. Той ме помоли да му донеса чаша чай и да поговоря с него, но трябваше да се подготвя за пътуване, така че не намерих време за дълъг разговор този ден.
Една неделна сутрин проведохме телефонен разговор, както обикновено – забелязах, че баща ми беше забравил някои неща, които наскоро обсъждахме. Бързах както обикновено, така че разговорът ни беше кратък.
Няколко часа по-късно същия ден получих телефонно обаждане и ми казаха, че баща ми е приет в болницата с аневризма. Веднага купих самолетен билет и по пътя си мислех за всички пропуснати срещи и за молбите на баща ми да говоря с него.
След смъртта му научих много повече за него и още повече за себе си. Всичко, което някога е искал от мен, е моето време. И сега цялото ми внимание всеки ден принадлежи на него.
Намерете време за важните неща и срещи в живота си, докато все още има време. Отдайте го на тези, които са важни за вас.
