Нина се родила слаба и болнава, майка й я изоставя и тя е изпратена в детски дом от затворен тип.
Не я обичали никъде и никой, дори в сиропиталището. Когато идвали да избират деца за осиновяване, я затваряли в килера, за да не плаши посетителите.
Един ден обаче забравили да я затворят и топката, с която си играела, се изтърколила в коридора, тя я последвала и видяла много красива двойка – жена, облечена в бяло, и мъж, облечен в син костюм.
Нина стояла и ги гледала като принц и принцеса. Когато посетителите видяли момичето, те единодушно казали, че ще вземат само нея.
Нямате представа колко й завиждали всички в сиропиталището. Минало време и момичето се преместило да живее при приемните си родители.
Когато за първи път прекрачила прага на техния дом, тя била изненадана от обзавеждането на къщата, за нея това бил цял дворец.
Таня и Вальо, това било името на родителите, много обичали Нина и направили всичко, за да излекуват дъщеря си и да я отгледат като нормално дете. Усилията им не били напразни. Нина процъфтявала ден след ден и станала чудесна девойка. ю
Минало време и Нина посетила детския дом, където живяла като малка. От
„чудовището“, за което се смятала, вече нямало следа – тя била чудесна красавица, която се занимавала с благотворителна дейност.
Никой не разпознал в това красиво момиче онова неугледно хлапе отпреди години. Реакцията на персонала на сиропиталището, когато тя им казала коя е всъщност, не може да се опише с думи.
Затова не хвърляйте камък по някой, който е по-зле облечен от вас, зле обут или изглежда различно от вас. Не забравяйте, че всички сме деца на Господ Бог и няма значение кой как изглежда.
Пазете и ценете чувството на състрадание, вярвайте, че това чувство е много ценно в живота ни. Именно то ни прави хора.
