Станах неволен свидетел на скандална история. Отидох в клиниката за планов медицински преглед. Имаше диви опашки навсякъде, тичах от кабинет на кабинет. Веднага забелязах бабата на пейката. Седеше толкова тъжна, сякаш чакайки нещо.
След час и половина пак минавам, гледам – бабата седи, а по лицето й се търкалят сълзи. Разбира се, не издържах, отидох и попитах какво се е случило.
И тогава баба съвсем се разплака. Успокоих я, доколкото можах, донесох й питие. И тя ми разказа какво се е случило.
Имала болки в корема, отишла при личния лекар. Дали й направление за гастроентеролог и някакви изследвания. Навсякъде седяла на опашки, никой не я пуснал да мине преди опашката, въпреки че вече е на 77 години!
На приема гастроентерологът казал на бабата. че има рак на стомаха. Бабата, разбира се, била разстроена и попитала – как мога да го лекувам?
А тази грубиянка докторката най-безцеремонно отговорика: от какъв зор трябвало да се лекува, тя вече била живяла достатъчно! И казала на бабата да се прибира и да не се връща, да не отнема време и да не пречи на лечението на здрави (?!) хора.
Разбира се, след всичко това бабата изпаднала в шок и седяла в коридора, без да има сили да се прибере след жестоката новина.
Гневът ми нямаше граници, но тази лекарка вече се беше прибрала. Казах на бабата ми, че ние двете ще дойдем да я видим утре, заведох я вкъщи, седнах малко при нея. Самотна и бедна, старата жена живее, но много уютно.
На другия ден отидохме в клиниката.
Безскрупулната докторка, като видя бабата, започна да вика, защо е дошла – нали й казала, че няма какво да се мотае тук. Ако много иска, нека извика линейка, когато я заболи, ще я закарат в болницата.
Тук се намесих аз, казах на докторката всичко, което мисля, заплаших, че ще напиша жалба. Накратко, започна да се занимава с бабините болки и изследвания и се оказа, че няма рак!!! Банален гастрит! Всичко свърши за два дни!
Ами ако бабата тогава си беше тръгнала с мисълта, че е болна от рак?! Колко щеше да страда психически? И да я боли?! Колко още щеше да издържи?
В общи линии всичко приключи добре, станахме приятели с бабата, помагам й с каквото мога.
Но мисълта, че тази груба жена в бяла престилка все още работи, не ми дава мира. Тя прави същото и с други безпомощни хора! И колко струва нейният професионализъм, ако бърка гастрита с рака? Какво мислите?
