Колко пъти сте чували фразата: „Човек използва само 10% от мозъка си“? Вероятно поне няколко пъти.
С това твърдение се има предвид, че ако можем да се научим да използваме целия си мозък, ще имаме необикновени способности, може би граничещи с божествените.
„10%“
Произходът на това вярване изглежда произлиза от изследванията на психолозите Уилям Джеймс и Борис Сидис от Харвардския университет. Тази идея е формулирана в хода на наблюденията на сина на Сидис – Уилям (той е кръстен на колегата му Джеймс).
Уилям Сидис е роден през 1898 г. и бил истинско дете-чудо, на което се приписвал коефициент на интелигентност над 250. Именно неговите изключителни способности накарали Джеймс да каже следната фраза през 1908 г.:
– Гледайки го, стигам до извода, че използваме само малка част от възможните си умствени и психологически ресурси.
По-късно, както често се случва, котировката била променена и тази „малка част“ се превърнала в 10%.
Разкриване на потенциала
Оттогава всички започнали да се интересуват от въпроса: как да „включим“ останалата част от мозъка?
Една от най-любопитните теории, обсъждани в научните среди, се свежда до факта, че за това е необходимо да се „забавят“ 5-те човешки сетива, тъй като те са резултат от адаптацията към околната среда и следователно пречат на развитието на мозъка в други посоки.
Ако трябва да се обясни това с пример, отдавна е забелязано, че слепите хора имат по-остър слух, глухите са по-наблюдателни и т.н. Оказва се, че тялото ни е способно да компенсира липсващото усещане чрез развиване на заместващи способности. На теория може да работи и с мозъка.
Тази идея в продължение на много години е била (и изглежда все още е) основа за цяла поредица от плашещи експерименти, насочени към развиване на човешкия ум чрез изоставяне на еволюционните „удобства“, които ни правят хора.
Експериментът
През 1983 г. група американски учени, ръководени от д-р Франк Сойдърс, излагат хипотезата, че човешкото тяло, лишено от своите 5 сетива, „ще започне да се адаптира и по този начин излизайки отвъд реалността, ще може да възприеме най-висшата същност – Бога“…
Затова учените решили да проведат експеримент, който трябвало да отговори на екзистенциалните въпроси, които всички си задаваме от незапомнени времена: Кой ни е създал? Случайно ли сме тук или по нечия заповед? И ако е имало „някой“, който ни е създал, възможно ли е да се свържем с него?
За тези цели учените намерили доброволец – 59-годишен мъж на име Стивън Лоудж, който се съгласил да бъде хирургически лишен от всичките си сетива.
Доброволецът
Мъжът вероятно се е съгласил заради причината, че жена му е починала отдавна, а той нямал деца и роднини. В същото време нямал против да служи на науката.
Операцията минала добре, ако може така да се изразим. Стивън, въпреки че можел да се движи нормално, не можел да вижда, чува или усеща нещо. След това го настанили в стая и го наблюдавали 24 часа в денонощието.
Според предварително постигнато споразумение мъжът трябвало да говори за всичко, което му се случвало: за чувствата, мислите и т.н.
Начало на експеримента
През първите три дни Стивън говорел само за миналите си спомени и желанието си да върне всичко назад, за да види отново дърветата, да чуе гласа си или да помирише храна.
Но след това гласът му започнал да отслабва и речта му станала несвързана. През повечето време мъжът просто лежал неподвижно и все по-рядко говорел за състоянието си.
Поведението му разтревожило учените, които се опитвали да разберат какво се случва със Стивън. Те обаче предпочели да не се намесват и да видят какво ще се случи по-нататък.
Гласът на мъртвите
На осмия ден поведението на мъжа се променило драстично. Той започнал да плаче, твърдейки, че чува гласа на мъртвата си съпруга в главата си. Интересното е, че според Стивън той можел да общува с нея.
Няколко дни по-късно мъжът започнал да разказва още по-страшни неща. При него започнали да идват и други покойници, които искали да кажат нещо на близките си. Нещо повече, някои гласове му разкрили такива подробности, които Стивън не можел да знае точно.
Някои учени поискали да спрат експеримента на този етап, тъй като състоянието на доброволеца бързо се влошило, но Франк Сойдърс настоял да продължи.
12-те дни
Няколко дни по-късно Стивън изведнъж започнал да блъска главата си в стената, казвайки, че болката е единственото лекарство, което го спасява от гласовете на мъртвите.
По това време те идвали при него, както когато бил буден, така и когато спял. Очевидно това започнало да го подлудява. 12 дни след началото на експеримента Стивън казал, че „не иска да живее повече“.
И същата вечер се случило най-неочакваното, човекът изпаднал в някакъв транс. Той треперел и говорел думи на неразбираем език, след което сърцето на Стивън спряло. Завинаги…
„Аз говорих с Бог…“
Учените прекарали няколко дни в дешифриране на последните думи на Стефан, докато стигнали до заключението, че това е арамейският език, на който е говорел Исус Христос.
Стивън не можел да го знае по никакъв начин, така че за учените било загадка къде е могъл да чуе изчезналия език. Но това било малко в сравнение с шока, който изпитали, когато превели думите му:
– Няма рай, няма прошка! Говорих с Бог. Той ни е напуснал.
