Децата отдавна ми предлагаха да продам апартамента, в който са израснали, в който сме ги отгледали с покойния ми съпруг. Вероятно не сме ги възпитали добре, не знам как иначе да си обясня мерака им.
Всичко в този апартамент ми е скъпо, познавам всички пукнатини по стените и, затваряйки очи, мога да ви кажа какви дървета и цветя растат пред прозорците…
Нито синът ми, нито дъщеря ми споделят чувствата ми към семейното ни гнездо. Да, разбира се, за мен, пенсионерката, три стаи в просторен апартамент от едно време са много, но не искам да се разделям с тях. Тук изпратих съпруга си, тук искам да си отида и аз…
Синът ми и дъщеря ми неведнъж се опитваха да ме убедят да продам апартамента и да си разделим парите. Напоследък дори се позовават на някакви юридически факти, според които притежават част от жилищната площ.
Съседката ми работеше като адвокат; един ден, в разговор на кафе, я попитах за основателността на претенциите на децата към апартамента и съседката ме успокои – само аз имам право да се разпореждам с апартамента.
След известно време разказах на децата за „юридическата“ консултация и тогава настана истински скандал.
Децата ме упрекваха в алчност и безсърдечие, казваха, че никога повече няма да видя внуците си, изговориха куп гадости, дори дума не можех да продумам, просто седях и преглъщах сълзите си.
След като си тръгнаха, сърцето ми се сви, обадих се на съседката и прекарахме остатъка от вечерта сами.
Съседката отново ме успокои за правата върху апартамента, предложи да остане да преспи при мен, но аз отказах, като реших да отида при сестра ми на следващия ден, да я видя, да променя малко обстановката и да се успокоя.
Нямаше ме повече от две седмици, а когато се върнах, с изненада установих, че вратата на апартамента не е заключена – зад нея се чуваха тихи гласове, които обсъждаха нещо.
Страхувах се да вляза, тихо почуках на съседката, тя се обади в полицията и половин час по-късно всичко се изясни.
Един от полицаите отвори рязко вратата и нареди на всички да легнат на пода. Още трима полицаи изтичаха след него и когато влязохме, видяхме две жени и един мъж да лежат с ръце на главите. По лицата им се четеше истински ужас от случващото се.
Оказва се, че са купувачи и техният брокер. Докато съм била на гости при сестра ми, децата фалшифицирали документите и обявили апартамента за продан.
Не им отнело много време да намерят желаещи, но купувачите нямали представа за вътрешните ни семейни кавги. Полицията ме попита дали ще подам жалба срещу децата си 0 естествено, аз отказах…
Още не мога да се съвзема от шока от случилото се. Сега дори не знам дали ще мога да ги погледна след всичко случило се…
