Разбрах за бременността едва на третия месец. Не знаех какво да правя. Страхувах се, защото имах син на 15 години, който отгледах сама. Живеехме под наем, без роднини и приятели.
Знаех, че не мога да се справя с две деца. Преди това работих на две места, но какво щеше да стане след раждането на бебето? На кого да го оставя? И къде да живея с него? В квартира в опасен район сред съседи, които са пияни?
Претеглих всичко и реших да направя аборт. Гинекологът не искаше да прекъсва бременността и ми предложи да родя и след това да се откажа от детето. Прати ме на психолог.
Една мила жена започна да ме пита защо искам да се откажа от бебето. Тя се опита да ме убеди и ме насочи към няколко организации, които биха могли да ми помогнат. Сред тях беше и номерът на благотворителната фондация „Щъркел“.
Не казах на никого за бременността. Не поддържах контакт с биологичния си баща. Той се съгласи само да ми плати квартирата за няколко месеца предварително. И на това съм благодарна.
Приятелите ми се отвърнаха от мен и казаха, че всичко е по моя вина. Не исках да живея така и помолих Бог да ме спаси от това дете.
Успях да скрия бременността си до 30 седмици, а след това синът ми разбра. Молеше ме да не давам детето в сиропиталище и обеща да помага, въпреки че преди това винаги е казвал, че не иска братя или сестри.
Страхувах се за бъдещето на детето си. Ами ако той никога не бъде осиновен? Ами ако осиновителите му го малтретират? Тогава набрах номера на фондацията. Предложиха ми временно жилище, храна и дрехи. Просто си поех благодарна въздух, защото преди това никой не ми беше помогнал дори с една стотинка.
Служителите на фондацията помагат на майката да промени мирогледа си и да повиши самочувствието си. Те не разубеждават майките и не налагат мнението си, а просто убеждават жените, че могат да се справят.
Понякога експертите разбират, че за детето ще бъде по-добре да отиде в детски мом. Да, това също се случва. Като цяло психологът по време на разговор с бъдещата майка стига до дъното на душевните й струни.
Когато отидох да раждам, седях и плачех. Около мен имаше щастливи майки, развълнувани съпрузи, суматоха и радост. А аз бях сама. Синът ми не беше допуснат до мен, защото е непълнолетен.
Исках да съм на мястото на тези жени, но разбрах, че любовта към детето ми надмогва всичко.
Реших да задържа детето. Веднага след родилния дом при мен дойдоха момичета от фондацията с подаръци за бебето и цветя. След изписването синът ми предложи да разкаже всичко на баба си – моята майка. Тя се изненада, но не ме упрекна. Тя направо се разтопи, когато видя новороденото си внуче.
Отначало се срамувах да се появявам на публично място с малко дете. Как да се появя в парка… сред младите майки и аз, една 40-годишна жена. А после спрях да се стресирам и се отпуснах.
Беше ни трудно финансово, но с пестене и лишения успявахме да се справим. Веднъж месечно ми раздаваха храна и каша от благотворителна организация. Новите ми приятели също подариха играчки и всякакви детски джунджурии.
Малко по-късно станах гледачка в дома на едно семейство. Мишо, синът ми, помогна много. Той гледаше брат с, докато бях на работа. Скоро той сам си намери работа на непълен работен ден. В такива моменти майка ми ни заместваше.
Всичките ми страхове бяха разсеяни – успях да се справя. Да, не живея в лукс, но не съм предала децата си. Искам да забравя как исках да се отърва от малкия Сашко, но засега не успявам.
Да си добра майка е трудно. Това е голяма отговорност. Много бих искала всяка жена да намери силата в себе си. Не изоставяйте децата си, дори да ви е много зле на сърцето.
Почукайте на затворени врати. Търсете тези, които ще ви помогнат. Момичетата от фондацията все още се интересуват от съдбата ми и ми звънят, ако имам нужда от нещо. Слава Богу, справям се сама, но съм им благодарна за грижите.
