Деца, помнете, в този живот всичко се повтаря. Всичко!
Стар баща седял до прозореца и пишел писмо на сина си, защото в този момент искал да говори с някого. А синът бил далеч. Посещавал баща си рядко. И старецът бил тъжен. Наистина му липсвал. И за да се занимава с нещо, решил да напише писмо до сина си.
„Мое дете, животът ми не беше лесен.А сега е още по-трудно от преди. Значително по-трудно.
Някога хората са били по-бедни, но сърцата им са били по-благи.Били са изпълнени с любов и уважение към близките си. Всеки имал своето място: майките били майки, а родителите били родители.
Днес много хора не знаят какво е щастие.
Аз също отдавна не съм изпитвал радост и мир. Някога се смеех искрено, от сърце.
Мога да кажа за собствения си живот, че беше като всеки друг. Нямах нищо особено в живота си. Децата ми ме правеха щастлив. Желанието ми е да се чувстват добре в този живот.
Сега вие живеете живота си. Имате свои семейства, свои деца, свои проблеми. Те ме посещават, когато могат. Винаги ми доставят радост, когато пристигнат.
Постоянно ги чакам. Сядам до прозореца и чакам. Все пак те сега са най-голямата ми радост. А тази радост се случва толкова рядко.
Те имат работа и много проблеми, така че идват много рядко и не за дълго. Но се радвам. Щом пристигнат, веднага бързат да си тръгнат. Разбирам ги и се радвам, че са дошли.
Мисля, че в този момент всичко в живота се повтаря. Всичко върви в кръг. В крайна сметка децата се отнасят с мен така, както аз някога се отнасях с родителите си.
Днес сме силни, а утре сме слаби, а после сме безпомощни старци. Никой не знае какво го очаква в бъдеще.
Някога и аз бях изпълнен с радост и сила.
Някога родителите ми също седяха до прозореца и чакаха кога ще ги посетя.
Да, синко, всичко в живота се повтаря. Всичко!“
