Знаем известното изречение на свети апостол Павел, превърнало се в новозаветна заповед: „За всичко благодарете на Господа!“ В благодарността към Всевишния има безусловна надежда в Неговата воля, доверието на детето в добрия Баща и осъзнаването: всичко, което Той ни изпраща, е за добро.
Благодарността е движение на сърцето, а не механичен процес. Но това топло и светло чувство може да се култивира в нас, като се приучим да обръщаме внимание на всичко, което Господ ни дава.
Всеки нов ден, покрива над главата, хляба на масата, работата, детския смях, възможността да виждаме, докосваме, усещаме… Възприемаме това като даденост, която не заслужава много благодарност. И едва загубили, започваме да оценяваме и разбираме какво сме загубили. Понякога само чрез лишения идва чувството на искрена благодарност към Господа – че не е оставил милостта си в друг.
Спомням си следния разказ на Петър Мамонов:
„Имах един случай като бях млад. Пихме с приятел, разделихме се късно. Сутринта звъня да разбера как се е прибрал, а те ми казват: паднал под влака, отрязали са му и двата крака. Бедата е непоносима, нали? Отидоха в болницата му, той казва: „Чувства се добре, но тук …“ – и отвори одеялото, а там … ужас!
Той беше горд човек. А стана скромен, весел. Сложи протези, съпруга, четири деца, детски писател, беша залят от щастие. Ето как Господ лекува души с телесни болести! Може би, ако скръбта не се беше случила на човек, той щеше да се горделее още повече – и да изсъхне като стара кора. Това е трудният за понасяне, но най-близкият път към духовното пречистване.“
Поучително, нали? Често чуваме: защо трябва да благодаря на Бога?
Казват: „само дългове и проблеми, страх ме е за бъдещето, имам проблеми със здравето си и защо ми е всичко това?“ И би било необходимо да се пита не „за какво“, а „поради каква причина“.
Защото коравото сърце, в което няма любов и благодарност, Господ смекчава с изпитания. Затова привикнете към благодарност за всичко, обучете сърцето си да чувства.
Кажете: „Слава Богу!“ и „Благодаря ти, Господи!“ за факта, че съпругът ви се е прибрал от работа, за онова бързо „чмок” на дъщеря ви, за усмивката на съседа, за стриктното отношение на шефа, който ви „шлифова” в отличен професионалист, за сприхавата баба в магазина, която ви учи на смирение.
Започнете всеки ден и го завършете с искрена благодарност към Бога, не забравяйте за благодарствената служба. Щом всички се научим да сме благодарни на Господ за всичко и всяка минута, светът ще се промени! Но винаги трябва да започнете от себе си.
