Знаеш ли, израснах без майка. Баща ми ме възпита доста строго. Още от детството ми казваше да внимавам. Да не дава Бог да забременя.
Е, как да му кажа сега, че страховете му се оправдаха? Забременях в университета и приятелят ми ме изостави.
Той смята, че уча в престижен университет и че ще се реализирам в добра професия.
Страхувах се от гнева на баща си. Но имах и някаква надежда, че ще ми се размине. Може би татко просто ще ми се скара или ще ми се развика. И накрая все пак ще приеме внука си. Това все пак е едно малко скъпо човече.
Хич обаче не бях сигурна в думите си. Познавах толкова добре навиците и строгостта на баща си. Щеше да предпочете да намрази собствената си дъщеря и бебето, отколкото да го приеме. Само мама би ме разбрала. Но тя, за съжаление, загина.
Приятелят ми веднага заяви, че няма нужда от бебето. Каза, че си тръгва. А аз плачех и мислех за аборт. Но най-добрата ми приятелка ме разубеди. В резултат на това се роди здраво, красиво момче.
Да ви кажа за мама. Тя почина, когато завършвах 6 клас. Инцидент. Заледен път и катастрофа. Всички участници оцеляха, но майка ми почина. Дълго време не можех да забравя майка си и бях в състояние на шок. Баща ми също никога вече не беше същият.
Той изкара целия си гняв и нервност върху мен. Понякога дори ме удряше
А после ме изпрати да уча в медицинско училище. Всеки ден ми напомняше да внимавам. Каза, че не дай си Боже да доведа някой, веднага ще го изгони.
Това продължи доста дълъг период.
Въпреки че всъщност бях пораснала отдавна и това бе моят личен живот. От мен зависи да реши кога да роди или не. Но за татко аз бях същото наивно момиченце. Той категорично каза, че интимността трябва да се случи след като се омъжиш за добър човек и получиш професия.
Съдбата обаче отреди друго. В местна дискотека срещнах млад мъж и се влюбих в него. Незабелязано забременях.
Вече имах идеи за красива сватба и рокля в мислите си. Но всичко това си остана мечта. Момчето не искаше нито дете, нито сватба.
Раждането, както и бременността протекоха леко. Но не можех да погледна детето. Болеше ме. Написах отказ и помолих да го вземат веднага. Не исках да го храня и се обръщах, когато другите жени галеха и хранеха децата си.
Изпитвах силна болка, но повече се страхвах от гнева на баща си. На сутринта завеждащият дойде при мен и ме попита за крйаното ми решение. Казах, че оставям детето.
Мълчаливо си събрах нещата и напуснах родилното.
Малкият ми син остана сам. За него се грижели от сестрите. Една от тях била много разстроена. Помнела всяко изоставено дете. Тя наистина харесваше малкия Мошо. Той бил спокоен, но не се хранел добре с адаптираното мляко. Чакал майка си. Нощем изпадал в истерия. Явно му липсвала майчината топлина.
На следващата сутрин нахлух в родилния дом. Бях решила да вземе детето. Майчиното ми сърце не можеше да изостави бебето. Това бе моя кръв.
Млякото ми дойде веднага и отидох да нахраня момчето. Той щастливо млясна с устни и заспа удобно на гърдите на майка си.
Преди това отидох при баща си и му разказах всичко. Той ме нарече глупаччка и ми нареди спешно да се върна да вземе момченцето от родилния дом.
Напразно се бях страхувала толкова. Всъщност татко отдавна мечтаел да стане дядо.
Целият медицински персонал въздъхна с облекчение. Нямаха много изоставени деца, но помнеха всяко едно. Рядко имаше случаи майката да се върне за детето. Сестрите чували деца да плачат през нощта и да викат майка си, която не била наоколо. Изпитвали силна болка, сърцата им се късали.
Те дори се привързали към децата, а някои били отвеждани в сиропиталища. Затова целият персонал беше щастлив, че Мишо бе прибран от семейството си.
Взех бебето и го заведох прит атко След това завърших университет и си намерих работа. А дядото пази внука си като ангел хранител. Той много обича Мишо и го глези. Понякога старецът се плаши от спомените, когато ми е забранявал да забременявам.
Защото можеше да се случи всичко. И нямаше да има такъв прекрасен внук.
Момичета, не слушайте никого. Правете това, което ви подсказва собственото ви сърце. Не се отказвайте от децата. Това е грях, който ще ви преследва през целия ви живот. Ето защо, преди да направите аборт или да изоставите бебето си, трябва да помислите добре.
Случаите са различни. Изнасилването е съвсем различна тема. Никой няма право да съди никого. Но родителите не трябва да разубеждават децата си да имат внуци. Това е грешно. Можете да осакатите съдбата на нероденото бебе и психиката на майка му.
