Лесовъд от Аляска се разхождал из гъстата гора и на снежната равнина случайно забелязал вълк. Уморен и гладен, вълкът мълчаливо гледал човека изпод пелените сняг.
Мъжът не се замислил нито за минута. Отишъл до вълка, споделил с него храната си и го загърнал с вълнено одеяло от чантата си. През тази зима не било лесно да хванеш плячка и всеки следващ ден мъжът отивал на същото място, срещал вълка и му давал храна.
До пролетта вълкът натрупал сили и си отишъл. Лесовъдът не съжалявал – така било вприродата. Понякога той си спомнял за своя странне другар, но животът продължавал в обичайното русло.
Изминали 4 години. Лесовъдът оглеждал своите владения, когато изведнъж чул вой на вълци. От дърветата се показали 4 вълка и мъжът се объркал.
Но след това на поляната се показал онзи вълк, който той хранел. Животното не било забравило добрината и след толкова време дошло при човека, за да му покаже цялото си семейство.
