Михаил вече сериозно закъсняваше за заседанието. Можеше да има цяло състояние, но все пак бе точен човек, който не обича да закъснява.
Лъскавата му кола обаче закъса точно по средата на снежна буря и телефонът му, за късмет, бе с изтощена батерия. Мъжът изскочи от колата и се огледа в търсене на някое кафене. Може би там ще може да зареди телефона си и да извика такси.
Не можеше да повярва, но ето, че такъв инцидент се случи и на него. Без телефон Михаил бе като без ръце и нищо не можеше да направи по въпроса.
Наблизо обаче нямаше нито едно отворено кафене. Не можеше да повярва. Явно по това време не работеше нищо.
Наблизо имаше само магазин за хранителни стоки, един от онези типични магазинчета в малките населени места, в които пазаруваха всички. Без самообслужване и, разбира се, само в брой.
Михаил въздъхна и тръгна тъжно по пътя, опитвайки се да се стопли в скъпото си, но тънко палто. Нямаше смисъл да се облича топло, тъй като почти винаги се возеше в колата си.
Към мъжа вървеше някаква баба. Михаил дори не я забеляза веднага в снежната буря. Бабата се опитваше да различи нещо на екрана на малкия си телефон, който сякаш беше от миналия век.
Михаил погледна подозрително бедната старица и накрая реши да я помоли за услуга.
– Бабо, може ли да извикам такси от твоя телефон? Колата ми затъна в снега и закъса, а батерията на мобилния ми телефон умря напълно.
Михаил не очакваше положителен отговор. Обикновено такива бабички в малки населени места се оказват много мнителни. Този път обаче късметът му се усмихна.
Бабата се усмихна и подаде телефона на момчето.
– Разбира се. Заповядай.
Михаил с радост вдигна малката слушалка и набра номера на шофьора си, чиито услуги от време на време ползваше. Бабата изчака до края на разговора, след което го попита има ли някой лев да й даде да си купи хляб.
След като върна мобилния телефон, Михаил й даде няколко едри банкноти заедно с него.
Обеците
Докато възрастната жена прибираше телефона в чантата си, вятърът се усили още повече и свали шала от побелялата й коса.
Михаил хвана политналия шал и се канеше да го подаде на уплашената възрастна жена, когато забеляза красивите обеци на ушите й.
Те бяха необичайни: кръгли зелени камъни, обрамчени от ангелски крила. Уникална декорация… която със сигурност е виждал някъде. И я бе виждал повече от веднъж!
Бабата отмина, а Михаил остана дълбоко завладян от мислите си.
След малко неговият шофьор се появи и на практика избута шефа си в топлия салон.
„Сигурно целият сте замръзнал“, нареждаше шофьора,.
Зашеметен, Михаил каза на шофьора си дестинацията и се потопи в мислите си. Шофьорът бързо стигна до офиса и остави шефа си.
Вечерта умореният бизнесмен се прибра вкъщи и си легна. Денят беше наситен със събития и мозъкът му имаше нужда от почивка. Михаил обикновено спеше много дълбоко, но тази нощ се събуди.
Сънув прабаба си, която беше виждал само няколко пъти в живота си. И се сети къде бе виждал обеците! Прабаба му имаше същите обеци на ушите си!
В съня му прабаба му разказа на своя правнук, че тези обеци са били съхранявани в семейството им от няколко века и са били изгубени още преди войната.
Михаил се събуди в пот, без да разбира къде е и какво се случва. Странният сън беше безопасно забравен за няколко дни. Но седмица по-късно сънят се появи отново. Михаил стана неспокоен и тревожен. Той не разбираше защо сънува тази история, в която смяташе, че няма нито дума истина.
Мислите за обеците обаче станаха толкова натрапчиви, че мъжът реши да разбере поне нещо за тях. Прегледа семейния архив, но никъде нямаше и помен от обеци.
Единствените стари документи бяха актът за раждане на неговата прабаба, която се казваше Ангелина, и една стара нейна снимка. Беше трудно да се види нещо на нея, но Михаил ги видя!
Същите тези обеци, които бабата в снежната буря носеше ,на снимката бяха в ушите на младото момиче с дълга коса. Прабаба му ипределено е била красавица. На снимката тя бе прибрала страничните си кичури зад ушите, за да може фотографът да улови необичайния й аксесоар.
На следващия ден Михаил отиде на същото място, където бе срещнал старицата. Той прекара цял ден в колата си, опитвайки се да забележи жената. Вечерта късметът му се усмихна.
Изтичвайки до баба си, младият мъж я поздрави, като щастливо отбеляза, че го е разпознала. Михаил й разказа за сънищата и предположенията си.
Тогава възрастната жена се усмихна и извади обеците от ушите си. Тя каза, че най-добрата приятелка на майка й дошла при нея през нощта и я помолила да даде обеците си на младия мъж, който я попита за тях.
Ето такива истории понякога се случват в живота. Разбира се, Михаил се отблагодари добре на старата жена: той я осигури с пари за дълго време.
А с появата на обеците в живота му започнаха да настъпват прекрасни промени: той най-накрая намери голямата любов. И на своята жена подари същите тези обеци. Момичето, което им се роди, бе кръстено… Ангелина.