Преди няколко месеца майка ми почина. Няколко дни след това при мен дойде дъщерята на нейната сестра, тоест моята първа братовчедка.
„Неудобно ми е да ти го кажа след случилото се, но майка ти веднъж взе пари назаем от мен и нямаше време да ги върне. Не можеш да си представиш колко неудобно е да започна този разговор сега, но съпругът ми и аз спешно се нуждаем от пари.“, каза тя.
Разбирах колко й е неприятно да започва тази тема сега, но се съгласих да върна дълга, въпреки че ме удари много по джоба. Близо 900 лева, това каза братовчедка ми.
Минаха няколко месеца и наскоро, след всички законови процедури, станах пълен собственик на апартамента на майка ми.
Съпругът ми и аз решихме да вземем там наематели, докато синът ни порасне, за да спечелим една стотинка, и после да му дадем апартаментите.
За целта трябваше да прегледам нещата, да изхвърля ненужното и някои сантиментални вещи да си ги взема у нас.
В тристайния апартамент имаше доста неща. Два дни пренасяхме библиотеката на майка ми у дома. Почти триста книги. Дадох нейните неща на съседите, които веднага дойдоха отново да изкажат съболезнования и да попитат какво ще стане с апартамента по-нататък.
Когато преглеждах старите документи, с които имаше пълно чекмедже, попаднах на един изтъркан тефтер. На някои отдавна пожълтели страници мастилото дори беше избледняло и не можеше да се разбере какво пише там.
А накрая попаднах на сравнително скорошни публикации на майка ми. С гладкия й почерк бяха изписани имената на роднините ни, а срещу тях числа.
Отгоре на страницата пишеше, че това са борчовете на майка ми към роднини. Сумите бяха малки. От някои беше взела по 20, от други по 50 лева. След като тя почина, тези хора простиха на майка ми тези дългове.
Тогава забелязах името на братовчедка ми. И представете си, сумата, която тя ми каза и която аз й платих, беше четири пъти по-малка от това, което тя посочи.
Не бе трудно да подредя този пъзел и да разбера, че тя ме е измамила и се е възползвала от смъртта на майка ми. Не можех да повярвам.
Реших, че няма да й простя това. Веднага снимах сумата и й изпратих съобщение. Видях, че го е прочела, но когато се обадих, никой не ми вдигна телефона.
А после когато отидохме със съпруга ми да я посетим, никой не ни отвори, въпреки че колата им беше паркирана в двора.
Ето така се губят роднини заради алчност и нечестност.