„Никога няма да можете да имате деца“, каза лекарят и срина целия ми свят.
След тези думи се чудех как ще продължа с живота си. Имаше ли изобщо смисъл… Проклинах всичко и всички, съдбата, живота. Но тогава дори не можех да си представя, че ще срещна прекрасен, любящ мъж, който ще промени съдбата ми…
Бях на 28 и не бях омъжена.
Близките ми непрекъснато питаха кога „всичко ще бъдеш като всички останали“, но аз просто мълчах, защото вярвах, че всичко все още е възможно, дори ако обстоятелствата не се развият така, както бих искала.
Един ден, по време на рутинен преглед при гинеколог, чух най-ужасните думи в живота си.
„Никога няма да можете да имате деца“, каза тя. Светът ми се срина, но тогава не можех да си представя, че след този непрогледен мрак, в който изпаднах, един ден ще блесне светлина на надеждата.
Същата вечер отидох при майка ми. Исках да й изплача болката си. Само майката понякога може да ни разбере и да ни успокои.
Тя обаче не беше вкъщи. Набрах номера на майка ми, но ми вдигна непознат мъж. Той се представи за лекуващия й лекар и казал, че състоянието й е критично. Едва не припаднах. Всичко в живота ми се сгромоляса буквално за няколко часа.
Веднага се втурнах към болницата.
По пътя си мислех, че просто няма да оживея, ако с майка ми се случи нещо. За щастие тя беше спасена. Тя прекара още няколко дни в болницата.
Лекарят, с когото говорих по телефона, беше толкова спокоен и приятен млад мъж. Говорихме за здравето на майка ми, но постепенно комуникацията ни се задълбочи и скоро той ми предложи да излезем.
Така и не казах на майка ми, че съм диагностицирана с безплодие. Не исках да я тревожа, за да не се влоши.
Изведнъж всичко започна да се върти толкова бързо, че дори нямах време да го разбера. С лекаря се опознавахме ден след ден и все повече го обиквах.
Само няколко месеца по-късно се оженихме. Мъжът ми знаеше за проблемите ми и това нито за миг не се превърна в пречка за него.
По това време той вече имаше деца от първия си брак – син и дъщеря.
Радвах се. Оказа се, че съдбата сякаш ми отне шанса да стана биологична майка, но вместо това ми даде възможност да стана нещо много повече – истинска майка на две деца, които започнаха да ме наричат „мамо“.
Но с това чудесата не свършиха дотук…
Две години по-късно, съдбата отново ме изненада. Бременна съм! Не повярвах, когато започнаха симптомите и си помислих, че съм болна, но резултатите бяха категорични – ще си имам бебче!
С любимия ми очакваме с нетърпение пристигането на третото ни бебе. Щастието ни няма граници.
