Защо дъщеря ми роди две деца, не знам. Тя и зет ми не могат да осигурят нормален живот на децата. Постоянно разчитат на нашата помощ, но ние не сме искали внуци. Трябва ли да даваме пари, да гледаме деца, да купуваме жилище? Не!
Със съпруга ми още в нчалото решихме, че няма да имаме повече от едно дете. Да, искахме голямо семейство, но разбрахме, че не можем да го издържаме финансово. Въпреки че всички наоколо се оплакваха, че е невъзможно, казват те, дъщеря ни ще израсне като егоист. Е, очевидно се справихме добре.
Дъщерята живееше добре. Тя имаше всичко, за което човек може да мечтае: хубави играчки, модерни дрехи, чаши, учители, пътувания и т.н. Насочихме всичките си усилия към нейното развитие, за да й осигурим достойно бъдеще. Дори й купихме апартамент и направихме ремонт, за да има Марина добър старт в живота.
От всички приятели само ние родихме едно дете. И ще ви кажа, разликата между нас е много осезаема. Ако дъщеря ни се обличаше красиво, учише в най-добрия университет и имаше собствен апартамент, то те не можеха да дадат на децата си дори половината от това, защото родиха 2-3 деца.
Мислех, че дъщеря ми ще си направи изводите и ще копира нашето поведение. Силно се надявах! А тя постъпи точно обратното. Веднага след университета Марина се омъжи и роди дете. Със съпруга ми не сме се бъркали в живота й. Решили сте да имате бебе? ДОбре! За щастие има покрив над главата си.
Но към момента на раждането на първото дете зетят нямаше постоянна работа. Ходеше на временна работа на непълен работен ден, а дъщеря ни беше в отпуск по майчинство. Естествено, трябваше ние да купим цялата зестра, защото младоженците нямаха нито стотинка.
После нещата като че ли се оправиха. Младото семейство започна да се самоиздържа, така че заделихме спестени пари, за да си купим вила. Разбирахме, че вървим към пенсия, така че трябваше да се погрижим къде да прекараме дните си по-късно.
С дъщеря ми се виждахме често. Тя обичаше да идва при нас и да оставя внука си, за да си почине малко. Зет ми все още не се беше устроил на едно място, което не ми хареса. Изглежда, че той просто не искаше да работи.
Две години по-късно дъщеря ми обяви, че е бременна отново. Зетят беше на седмото небе от щастие, но не бързаще да решава финансовите им проблеми. Той дори не се смути, че вече не се побират в едностайния апартамент на дъщеря ми.
Дъщеря ми започна да ни моли да помогнем с разширяването. Тя манипулираше внуците си и се оплакваше от горката си съдба. Тя знаеше, че имаме пари, но не искаше да разбере, че ги спестяваме за себе си, а не за нея.
Родителите трябва да мислят за благополучието на децата, а не на бабите и дядовците. Съпругът ми и аз вече помогнахме достатъчно, така че няма да се откажем от купуването на вила.
Когато казахме на дъщеря си за това, тя ни се обиди. Виждате ли, държали сме се егоисти – всички нормални родители помагат на децата и внуците си. Не помогнахме ли достатъчно?
Дъщерята обаче има твърде големи искания. Тя трябва да предяви претенциите си към съпруга си, който за толкова години не е постигнал нищо. Само децата могат да правят!
Не сме принуждавали дъщеря си да ражда и затова не смятаме за необходимо да осигуряваме семейството й. Искаме да живеем за себе си. И го заслужаваме!
