НАЙ-СТАРОТО И НАЙ-СЛАБОТО КУЧЕ В ПРИЮТА ТРЯБВАШЕ ДА ЖИВЕЕ САМО МЕСЕЦ – НО ТО НАПЪЛНО ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ!
Кучето беше най-старото и най-слабото в приюта и според персонала му оставаше не повече от месец живот. Но в този мимолетен момент, когато очите ни се срещнаха, тя спечели сърцето ми.
Не знаех, че това решение ще доведе до неочаквани промени в живота ми, включително до края на брака ми, който изглежда се разпадаше много преди да я взема у дома.
Георги и аз бяхме заедно цяла вечност. Споделяхме всичко, но така и не успяхме да имаме свои деца и тази тишина ставаше все по-оглушителна с течение на времето.
Мислех, че едно куче ще запълни тази празнина в дома ни.
Когато пристигнахме в приюта, сърцето ми моментално беше пленено от куче на име Марта. На клетката й имаше знак:
„Възраст: 12 години – здравословни проблеми – само за хосписно осиновяване.“
Този надпис ме жегна.
Но връзката, която почувствах с Марта, беше незабавна и силна.
– Да я вземем! — казах с радост на Георги.
Но реакцията му далеч не беше обнадеждаваща.
„Това куче вече е с една лапа в гроба“, изсумтя той и изведнъж, съвсем неочаквано, ме постави пред невероятен избор.
— Или аз, или кучето.
Първо си помислих, че просто се шегува, макар и неподходящо.
Но веднага щом Марта се настани в дома ни, Георги започна да опакова нещата си.
Няколко седмици по-късно получих документи за развод по пощата.
Във водовъртежа от емоции плаках и се смях едновременно.
Но Марта стана моят пристан в бурята
Имаше тежки дни, когато тя отказваше да яде. Прекарах часове в проучване на статии и рецепти, за да приготвя мека храна за нея, която да яде.
И се случи чудо – кучето, на което беше даден само месец живот, започна да процъфтява. С времето козината й отново стана гъста и един ден чух лаенето й – символ на прераждането.
Един ден, докато се разхождахме, Марта и аз случайно се натъкнахме на Георги. Той беше с друга жена, но за моя изненада не усетих нищо.
„Виждаш ли, Анелия“, каза той, гледайки ме със самодоволна усмивка, „Вече продължих напред. Бракът ни беше обречен, а това куче само ускори процеса.:
Той хвърли поглед към Марта. Думите му бяха студени.
Внезапно осъзнах, че съм живяла твърде дълго с човек, който няма сърце.
В този тежък момент от живота ми редом до мен беше Михаил, мой стар приятел. След раздялата с Георги възобнових контакта си с него и след дълго писане във фейсбук решихме да се срещнем. Оттогава сме неразделни.
В онзи ден, когато засякох Георги, Михаил беше с мен и държеше Марта за каишката.
Присъствието му беше като неочаквана утеха за мен.
— Значи още е жива? – гледаше Георги изумен кучето.
— Да, Георги – отговорих спокойно. – Жива е. Щастлива е. И знаеш ли, когато си тръгна, ти й даде шанс за живот. За това съм ти благодарна.
Гледайки го как си тръгва, се почувствах свободна.
Няколко седмици по-късно Михаил, Марта и аз пак се разхождахме в парка.
Радвах се на слънцето, когато изведнъж забелязах нещо необичайно на яката на Марта.
Мъничка кутия.
Отворих я и видях красив пръстен.
Михаил ми предложи брак.
И в този вълшебен момент Марта стана част от нашата приказка. Кучето, което мислех, че спасявам, всъщност спаси мен.
