Бременността на моя приятелка мина добре. Тя беше майка, която очакваше седмо дете. Шестте й деца се родиха здрави и тя не се притесняваше много от късното раждане.
На 20 седмица майката се разболя сериозно. Обикновена настинка доведе до усложнения на бъбреците. Трябвало да пие вредни антибиотици, но лекарите я успокоили, че с бебето всичко е наред. Ултразвукът и изследванията били все още в рамките на нормалното, само бебето се въртяло и трудно виждали пола.
В 36-та седмица на приятелката й станало лошо в автобуса. Главата й се завъртялаот задуха и земята изплувала изпод краката й. Състрадателните граждани извикали линейка. Линейката за всеки случай откара бременната с леко недоносена менструация в най-близкия перинатален център, където преглеждат бъдещи майки с патологии.
Лекарите направили рутинен ехограф на новопостъпилата родилка. Точно тогава очите им изскочили от орбитите
– Крака няма, ръцете са под въпрос, има вода в главата, полът не е известен, няма възможност за определяне – информирал лекарят бъдещата майка. – Бременността трябва спешно да се прекъсне.
– Как да я прекъсна, къде бяхте преди? 36 седмици, това е почти доносено бебе. – изхлипала майката.
– Случва се. Изследвани сте за спина бифида, това е малформация на главния и гръбначния мозък. Гръбначният мозък не се развива правилно, образува херния и изтичането на цереброспиналната течност се нарушава в мозъка и водата го изстисква. Най-вероятно детето ще се роди с дълбока умствена изостаналост и ще лежи цял живот.
– Как ще го гледам така?
– Мен ли питате? – възмутил се докторът.
Приятелката ми не повярвала на трези остри прогнози и решила да изясни диагнозата и да изслуша второ мнение. Тя напуснала перинаталния център и се върнала в клиниката, където родила шест здрави деца без никакви проблеми. Без да обяснява нищо, тя помолила лекаря да й направи спешен ултразвук.
– Всичко е наред, здраво бебе. – Написал го в нов, пресен протокол. Само пола не може да се определи…
Третото и четвъртото мнение на платени специалисти потвърдило заключенията на лекари от клиниката.
Приятелката родила в същия перинатален център. Извършили операция. Около нея се събрали десетки лекари. Детето било извадено и веднага тълпа от медицински служители се струпали.
– Какво родих? – попитала тя медицинска сестра.
– Момиче. – отвърнал той, приближавайки се до суетящия се персонал.
Дъщерята никога не била показана на приятелката ми, тя веднага била изпратена в друга болница спешна неврохирургия на мозъка.
Лекарят правел чудеса над нея в продължение на 12 часа, успя да инсталира шунт в главата на бебето. Момиченцето било родено с огромна вдлъбнатина в черепа. Краката били преметнати на раменете. по-късно те можели да бъдат спуснати, но щели да висят на ремъци и дори да се огънат в обратната посока.
Лекарят ненапразно стоял тези 12 часа, момичето щяло да бъде интелектуално безопасно. Тя ще успее да седи, но всичко под кръста ще остане парализирано. Формата на черепа ще се изравни с годините.
Впоследствие майката практически ще трябва да живее по болници, възстановявайки ортопедичните нарушения. Петте й малки деца ще живеят с баба си и по-голямата си сестра. Съпругът й ще я напусне, неспособен да издържи на такъв тест.
„Никога не бих се осмелила да имам такова дете. Ако ми бяха казали за патологията по-рано, определено щях да прекъсна бременността“ – честно призна тя.
