На 28 октомври почитаме паметта на Св. мчца Параскева от Икония. Тя е една от най-почитаните светици през 18/19 век, но почти забравена до днес.
Имен ден днес празнуват всички, които носят името Параскева, Кева, Лъчезар, Лъчезара и производните им.
Животът и подвизите на света Параскева оставили незаличима следа в историята на християнството, а празникът й, честван на 28 октомври, се превърнал в ден на радост и благодарност за милиони вярващи.
В народния календар 28 октомври се смята за уникален ден, когато жените се обръщат към света Параскева за закрила и благословия.
Раждане и ранни години
През III век, по време на управлението на безмилостния император Диоклециан, който преследвал християните, в град Икония живеел богат сенатор и неговото благочестиво семейство. Благочестивото семейство повярвало в Христа и стриктно следвало учението на Църквата, като изпълнявало всички ритуали и спазвало най-строги пости.
Особено важен в онези дни бил петък, денят, в който Исус Христос бил разпнат. На този ден семейството на сенатора постело и се молело, молейки Господ за дар от деца.
След известно време бил изпратен божествен отговор на техните молитви.
Една петъчна вечер жената на сенатора, благодарение на Божията благодат, родила момиченце, което нарекли Параскева, което означава петък – в чест на светия ден, особено почитан в семейството й.
В ранна младост Параскева останала без родители, но въпреки това била отдадена на християнската вяра и решила да посвети живота си на служение на Христос. Въпреки необикновената си красота, тя отказала на всички ухажори, които се обърнали към нея, тъй като решила да стане „Невеста на Христос“.
Благодеянията на младото момиче
В ежедневието си Параскева проявявала великодушие и щедрост, като раздавала богатството, оставено й от нейните родители, на нуждаещите се, винаги съпътствайки това с молитви и проповядвайки Христовото Евангелие.
Нейната преданост и служба към Господа накарали много от съседите и жителите на града около нея да се обърнат към християнството.
Въпреки това не всички приемали Параскева благосклонно. Някои я клеветяли. И в периода на преследване на християните, когато императорът се опитал да изкорени вярата в Господа и да установи езичеството, Параскева била хвърлена в тъмница.
Град Икония, където се намиралатя, бил подчинен на епарх Аеций, който бил решен да изпълни заповедта на императора и да унищожи цялата християнска вяра и нейните последователи.
Той обърна поглед към Параскева и искал да я екзекутира, обвинявайки я в гадаене (магьосничество), но не могъл да устои на красотата й и се влюбил в нея.
Епархът я поканил да стане негова съпруга в замяна на отказ от Христос и поклонение на езически богове. Параскева обаче решително отказала.
Екзекуция в името на спасението
Отказът на Параскева силно разгневил Аеций и той наредил Параскева да бъде наказана. Голата девойка била бичувана със сурови жили, но тя не се съгласила с условията му и се помолила на Христос.
Аеций спрял бичуването, няколко пъти спрял палача, за да й изкаже отново предложението си, но тя категорично го отхвърлила. В разгара на гнева владетелят нападнал вярващите християни с горещи думи, изразявайки своята враждебност и неуважение; Параскева отговорила на това, като се изплюла в лицето му.
Това толкова разгневило епарха, че той заповядал да измъчват момичето с железни нокти, като я обесят с главата надолу. Параскева издържала достойно всички изпитания, без да издаде нито звук.
Мъчителите й не искали тя да умре публично на площада, а вместо това я хвърлили в тъмница. Аеций бил информиран, че Параскева е починала от загуба на кръв.
Господ, в Своята голяма милост, показал Своята благодат и изпратил утеха и изцеление на Ангела. Когато стражите влезли в тъмницата рано сутринта, те намерили не труп, а красиво младо момиче, което пеело песни в чест на Господа. По тялото й нямало нито една следа от рани.
Аеций, удивен от това чудо, стигнал до заключението, че самите богове са изцелили Параскева и отново й предложил поклонение в храма. Момичето обаче поискало да бъде заведено в храма, за да изпълни молбата си.
Молбата й била приета, но когато тя докоснала статуите в храма и им заповядала да се превърнат в прах в името на Господа, земята се разтърсила и храмът изчезнал в бездната.
В отговор на това Параскева била измъчвана многократно:
Тя била подложена на огън, окачена на стелаж, а тялото й нарязано с ножове. Момичето обаче мълчаливо и смирено приело всички мъки. Това накарало много хора, които били свидетели на мъченията, да се покаят и да приемат Господ за свой Спасител.
В крайна сметка Аеций, изправен пред народното възмущение, решава да екзекутира Параскева. Той избрал най-жестокия начин – да й отреже главата.
В този мрачен момент обаче се случило нещо необичайно. Когато главата на Параскева била отделена от тялото, внезапно във въздуха се разнесъл деликатен аромат на цветя, сякаш Господ се бил появил на това място, ароматът станал символ на божественото присъствие и показа ясно, че смъртта на Параскева не е просто жестоко наказание, но и свято събитие.
Това напомнило на всички за величието на Господ и Неговата намеса в живота на хората.
Аеций не успял да избегне справедливото възмездие. Скоро след това събитие владетелят отишъл на лов. Но конят му внезапно се изправил на задните си крака и го съборил, което доведе до трагичната смърт на Аеций. Вратът му бил счупен и душата му напуснала тялото му.
