Минаха дни, откакто брат ми се обади с искане да се откажа от бащиното наследство. Бях изумен

Минаха дни, откакто брат ми се обади с искане да се откажа от бащиното наследство. Бях изумен
Изображение от freepik

Напуснах родното си село веднага след като завърших училище, защото влязох в добър университет. Бързо успях да си намеря и работа. Прибирах се в родното „гнездо” само за празниците и да помогна на близките си.

На работа срещнах бъдещата си съпруга. След брака си купихме апартамент с ипотечен креди и две години по-късно се роди първият ни син.

Брат ми, след като завърши висше, се върна на село и доведе снаха си със себе си. Те живееха с родителите ни и им помагаха по много начини.

Двамата работеха и изкарваха добри пари за нивото на селото, а сега се опитват да изучат двете си деца и да им помогнат да изградят бъдещето си. Като цяло не мога да кажа нищо лошо за брат си.

Моят свекър и свекърва ми много обичаха мен и родителите ми, така че често ни даваха колата си, за да можем да ги посетим, или самите те идваха с нас.

Най-често ги посещавахме през лятото, защото брат ми и родителите винаги ни даваха много различни екстри от градината и буркани и искахме да им помогнем в приготвянето на зимнината. Жена ми беше заета в кухнята, а аз помагах в градината.

Но нещата се промениха.

Вече минаха три години от смъртта на майка ми и момента, в който всичко се обърка.

Преживях много трудно кончината й, имах проблеми в работата си. Бях принуден и да намеря втора работа, тъй като заемът за апартамента нямаше да се изплати сам. Стигна се дотам, че трябваше да работя седем дни в седмицата.

Затова се случи така, че пътуванията ни до село бяха само по празници.

Преди няколко месеца баща ми също почина. Отидохме да се сбогуваме с него и да помогнем на брат ми да организира погребението му.

След това се прибрахме и брат ми ми се обади с неочаквана молба – да се откажа от къщата на родителите си, защото те се били грижели за баща ми, а аз съм си идвал само за празниците.

Бях изключително изненадан от думата „грижели се“, защото баща ни никога не е имал нужда от особени грижи. Той си беше съвсем наред и имаше здрав разум до последния ди сен. А пенсията му бе 920 лв и се справяше отлично и сам.

Първото, което предизвика моето учудване, беше, че брат ми искаше да вземе всичко за себе си, въпреки че родителите ми не бяха казали нито дума, че искат да оставят всичко на него.

Не го разбирах, но не исках да развалям добрите семейни отношения.

Но определено няма да откажа наследството, защото все още трябва да платя дълга за апартамента и детето ми трябва да получи нещо от баба си и дядо си.

Казах на брат ми, че ще говоря с жена ми и тогава ще му дам отговор. Жена ми и аз нямаме ни най-малка представа как да не развалим семейните отношения и да получим наследство!

Но определено не съм очаквал такова нещо от един от най-близките си хора…

Advertisement