Аз съм на 65 години и работя в Италия повече от 15 години. Отидох там по предложение на сестра ми, съгласих се.
С мъжа ми се разведохме. Омъжих се твърде рано, на 18, и постепенно разбрах, че не сме един за друг.
В началото семейният ни живот не беше толкова лош. Живеехме в един дом с баща ми. Вярно, къщата беше вече стара, но ни беше комфортно. С раждането на децата всичко се влоши. Мъжът ми Васил ходеше на работа, но никога не видях нищо от тези пари. Добре, че майка ми ни помогна.
Когато дъщерите ни пораснаха и започнаха своя самостоятелен живот, аз сериозно се замислих за съдбата си. Нямахме пари, не живеехме добре.
Затова и двете дъщери отидоха да живеят при съпрузите си. И двете попаднаха на не особено приятни свекърви. Беше им трудно да живеят там.
Тогава дойдоха времена, когато хората от нашето родно място започнаха да ходят на работа в чужбина във всякакви държави, но най-често в Италия. Една от тях беше сестра ми.
След като се върна от Италия, Светла дойде да ме посети. За четири години работа тя бе спечелила добри пари и направи ремонт на къщата си – направи нов покрив, постави ограда, всички съседи бяха шокирани.
Седяхме с нея и си говорихме. Сестра ми ме попита не искам ли да отида с нея? Тя ми гарантира, че там мога да променя живота си към по-добро и да спечеля някой лев.
Обещах, че ще помисля, но тя ми каза да взема решение бързо, защото времето бе малко. Съгласих се, защо да се колебая?
Така заминах за Италия. Още с пристигането ми сестра ми веднага ми намери работа. Тогава бях решена да печеля пари за дъщерите ми да живеят в собствени апартаменти и да не слушам упреци от свекървите си.
Честно казано ме измъчваше съвестта.
Успях да постигна тази цел за 10 години. Купих на всяка по един едностаен апартамент. В продължение на всички тези години веднъж или два пъти месечно опаковах торби с хранителни стоки и им ги пращах. На всяка по равно, за да не се карат и сърдят.
Съпругът на голямата дъщеря замина да работи в Германия, така че бързо продадоха едностайния си апартамент и си купиха тристаен апартамент. Те имаха две дъщери и един син, така че заминаха заради тях.
По-малката дъщеря имаше един син, така че тя и съпругът й купиха двустаен апартамент и продадоха едностайния.
След 10 години усърдна работа в странство бях убедена, че вече съм дала и помогнала достатъчно на децата и мога да започна да живея за себе си.
Постепенно започнах да спестявам пари за себе си, може би за апартамент или кола, или за почивка. Забравих да кажа, че сега съм сама. Майка ми почина преди девет години, а съпругът ми си отиде преди три години.
Тази седмица ми се обадиха дъщерите и казаха, че двама от внуците планират да учат в чужбина и са им нужни пари.
Дъщерите ми мислеха, че ще им дам парите, които спестявах за себе си, за да им помогна. Но бях принудена да откажа. Защото аз също имам нужда от средства и за какво да живея.
За съжаление дъщерите ми не ме разбраха. Те си бяха помислили, че съм спестила пари за тях и ми се разсръдиха. А след това нито ми писаха, нито вече ми се обадиха.
Това бе тяхната благодарност за всичко, което направих за тях.
