Като съм се родила, майка ми ме изпратила в детски дом. Тя написала отказ веднага след раждането ми. Била уплашена от липсата на пръсти на ръцете ми.
— Такова ужасно дете няма бъдеще. Тя няма да намери нито съпруг, нито приятели. Защо ми е такова бреме?
Попаднах в сиропиталище. То стана мой дом за четири дълги години. Станах приятелка с учителите. Имах много приятели. Когато децата докосваха ръцете ми с интерес, се шегувах, че съм анимационен герой. И на тях им липсват пръсти.
Вера ме научи на това. Тя от една година работеше в дома. Не знам защо, но станах любимото й дете.
Моят недъг не ми създаваше комплекси. Научих се да отговарям с усмивка на неуместни въпроси и да им отговарям умело. Никога не се срамувах да показвам ръцете си. Възприемах ръцете си като нещо уникално.
Родната ми майка не се поинтересъва от съдбата ми. Вера ми сподели, че майка ми никога не е искала деца и пръстите са й послужили като причина за отказа.
Когато бях на пет години, братът на баща ми дойде за мен.
Никой не знаел за съществуването ми, освен майка ми.
Баща ми не успял да ме вземе. Той починал преди няколко седмици. Бил тежко болен и болестта победила.
Мама живяла с баща ми три години. Те не формализирали връзката, защото тя не искала. Тя никога не е говорила за деца. Криела бременността си до последно. Той не знаел нищо.
Жалко, че не видях баща си. Чичо Олег е прекрасен човек. Двамата с баща ми били неразделни.
Олег живееше със съпругата и сина си. Приеха ме топло. Те не се страхуваха от моя „дефект“. Изобщо не му обърнаха внимание. Евгени, синът на Олег, попита преди колко време са изчезнали пръстите ми? Отговорих спокойно на въпросите му. Той реагира нормално.
Така започнах своя нов живот извън мизерията на детския дом.
Първите любовни трепети се появиха на шестнадесетгодишна възраст. Приятелят ми ме обичаше и уважаваше. Той, като всеки адекватен човек, видя в мен характер и индивидуалност. Никога не обърна внимание на ръцете.
Семейството ми посрещна топло момчето.
Животът продължаваше. Пораснах.
Всяка година ставам все по-убедена в правотата на мислите си. Не виждам проблем с мян. Ръцете ми не са пример за красота, но в тях нямаше нищо ужасно или отвратително.
Хората около мен изобщо не се интересуват от пръстите ми. Майка ми е имала проблеми. Тя е гледала на света едностранчиво.
Тя се интересувала само от външната ми красота. Не пожелала да погледне в душата на детето си. От друга страна е хубаво, че ме напусна. Научих ценен житейски урок.
