Аз съм на 46. Преди месец станах майка на близнаци – момче на име Ангел и момиче на име Диана.
Трудно е да опиша с думи какво чувствам, когато гледам бебетата си. Това е истинска смесица от щастие, радост, сълзи и вътрешна топлина. Усещането ме изпълва до краен предел.
Но нито майка ми, нито сестра ми дойдоха на изписването. Близките на съпруга ми също пренебрегнаха раждането на нашите деца. Защо? Всичко е заради възрастта ни…
Ангел и Диана са моята радост и гордост. Но, за съжаление, нито майка ми, нито сестра ми, нито роднините на съпруга ми дори благоволиха да дойдат на изписването.
И то защото аз и съпругът ми вече не сме млади.
По-рано не мислех за деца. Бях млада и живеех за себе си: дискотеки, клубове, море от коктейли, компании от приятели. Какво друго му трябва на едно младо момиче? Животът беше в разгара си.
Но на 22 срещнах Валери. Красив мъж с брада и очила, момичета тичаха след него на тълпи, но той избра мен. Валери имаше апартамент, кола и семеен бизнес. Вече мечтаех за сватбата, представях си се в бяла рокля и мислех за медения месец.
Но за Валери нещата не стояха така. За него това беше случайна връзка. Един ден, докато бях на фризьор, той просто смени ключалките на апартамента и изхвърли нещата ми пред вратата, като каза, че не съм подходяща за него.
Преживях го тежко. Изпаднах в депресия. Отслабнах с 15 килограма, косата ми падаше и бях принудена да нося перуки. Стресът се отрази на здравето ми, особено на женската ми природа. Минах през много прегледи, операции, лечения, но нищо не помогна.
Реших да се съсредоточа върху работата. Става маникюристка, печели за апартамент, после за кола, а на 33 отворих собствен салон. Всичко в живота ми се оправи.
Преди две години се запознах с Димитър. Случайно влезе в салона ми да развали пари и бързо се сближихме. След известно време се оженихме и решихме да имаме деца. Но заради възрастта ни нищо не ни се получи. Тогава реших да се подложа на инвитро процедура и започнах да се моля на Бог за деца.
Молитвите ми бяха чути – родих две здрави бебета и раждането беше леко.
— Ти побърка ли се? На твоята възраст да раждаш? Какво изобщо си мислеше? — укори ме майка ми.
— Скоро ще имам внуци, а вие мислите да имате деца? — възмути се сестра ми.
Никой от близките ни не ни подкрепи. При изписването бяха само съпругът ми и един фотограф, който ни направи няколко снимки за спомен. Прибрахме се вкъщи заедно с Димитър и децата.
Бебетата вече са на един месец, но нито майка им, нито сестра им искат да идват на гости. Смятат, че съм ги опозорила, като съм решила да стана майка на такава възраст.
Но грешно ли е да искаш собствено семейство? Това престъпление ли е?
