Антония беше на 36 години, а дъщеря й Надя беше на осем, когато разбра, че очаква още едно дете.
— Ще раждаме ли? – развълнувано попита тя съпруга си.
— Разбира се, че ще го направим – уверено отговори Атанас. — Вече имаме дъщеря, а сега ще имаме и син. Той ще поеме моята професия и ще продължи традицията на строителите в семейството.
Атанаас работеше като надзорник на строителен обект, така че семейството често се местеше, заради работата му. По това време те вече живееха в новия град от една година, в двустаен апартамент, осигурен от фирмата. Когато ултразвукът показа, че ще имат близнаци, две момичета, щастието на Атанас нямаше граници.
— Ти си просто страхотна, Тони! — засия той. — Две красавици едновременно. А това, че са момичета е още по-добре. Ще бъда заобиколен от най-красивия букет цветя!
Раждането на Антония премина без усложнения. Момичетата се родиха здрави, силни, истински красавици. В родилния дом, където тя беше отведена след раждането, дойде да я види лекар.
Той имаше необичайна молба.
— Антония, имате много кърма. Бихте ли нахранили едно момче? Майка му се отказа от него и трябва да го подкрепим, преди да го изпратим в сиропиталището.
— Разбира се, че ще помогна! — съгласи се Антония.
„Колко безсърдечен трябва да си, за да се откажеш от такова бебе“, помисли си тя, гледайки момченцето, което спеше дълбоко и което тя кръсти Михаил. От този момент нататък малкият Мишо остана с нея. Той лежеше до дъщерите й и мирно хъркаше.
— Тони, може би трябва да го вземем? — предложи Атанас, когато жена му разказа за момчето.
— Можем ли да се справим? Страх ме е, скъпи — поколеба се Антония.
— Ще се справим! Където са двама, има и трима. Надя и аз ще ти помагаме.
Целият персонал излезе на изписването на Антония и трите й бебета от родилния дом. А у дома ги посрещна голяма група: роднини, приятели, колеги. Дойде дори директорът на фирмата на Атанас.
— Предоставяме ви тристаен апартамент в нова сграда. Там в момента текат ремонти. Обзавеждането също е за сметка на фирмата – каза той.
– Ура! Ще имам собствена стая! — зарадва се Надя.
Минаха години. Надя се омъжи, а близначкирте учат в университета, ще става икономисти като майка си. А Мишо тръгна по стъпките на баща си – той е студент в политехниката, бъдещ строител.
