„Искам кукла с дълга коса да й правя прически“, пожела си момиченцето от детския дом, а аз се разплаках

тъжно момиченце
Изображение от freepik

Така се случи, че работя в голямо държавно предприятие. По същото време бях одобрена за председател на една младежка благотворителна организация.

В резултат на това често обичам да организирам благотворителни събития, събираме средства за операции или лечение на деца, а понякога посещаваме социално слаби и пенсионери с ниски доходи, които се нуждаят от финансова или друга помощ.

Един ден ми изпратиха писмо с молба да видим с какво можем да помогнем на един дом за деца без родителска грижа. 

Разбира се, това предложение ме заинтересува. И в резултат аз и моя екип решихме да посетим посоченото място – то се намираше в малко селце близо до нашия град.

Никога не бях ходила в такъв дом. Специално този приличаше на за къща от семеен тип. Точно това ни обясни и директорът на дома. Той беше възрастен мъж, който по-скоро приличаше на дядо, около когото постоянно се въртяха многобройните му внуци.

Посрещнаха ни с чаено парти, разведоха ни през всички помещения и постройки и ни показаха стаите, където децата живееха и си играеха децата.

Общо двадесет деца под четиринадесет години бяха обгрижвани там. Те се бяха подготвили за пристигането ни и бяха организирали малък концерт. Пееха, танцуваха и изобщо не се свениха от нас – очевидно тук не идваха често гости, така че децата бяха общителни, контактни и им липсваше комуникация с възрастни хора.

Дори ми потекоха сълзи. Така че всички, като един, веднага решихме да се погрижим за тези деца, които по някаква причина бяха отритнати от съдбата.

Преди да и тръгна, се погрижих да разпитам всяко от децата и да го попитам от какво има най-голяма нужда, за да можем, когато дойдем следващия път, да зарадваме всички и да занесем желаните подаръци.

Децата имаха съвсем обичайни за възрастта си желания – искаха нови книги, модерни дрехи, интересни играчки, канцеларски материали за училище и свободното време, сладкиши и забавления.

Изведнъж забелязах момиче на около пет години, което в началото стоеше отстрани и беше срамежливо.

Тогава тя прошепна натрапчиво в ухото ми, че наистина иска да има кукла с дълга коса, която да й направи прическа.

За мен стана приоритет да изпълня молбата й – детето ме трогна до дъното на душата ми. Затова отидох лично до хипермаркета, за да взема подаръка за нея.

Избрах най-голямата и елегантна кукла в ярка пухкава рокля и дълга руса коса.

Успяхме да съберем всичко поръчано само след месец и отидохме при тях за втори път. Много е трудно да се опише с думи възторгът им, който се виждаше в очите им, докато подреждаха торбите с подаръците.

Видях моето момиче Рая в хола. Беше й неудобно да се приближи до нас. Така че отидох при нея и там й подадох огромна кутия с поръчания подарък.

Момичето я гледаше като чудо. Тя се страхуваше да я докосне много дълго време. Не вярваше, че сега това ще бъде само нейната играчка.

Плахо докосна косата й и след това ми зададе въпрос: „Как се казваш? Искам да я кръстя като теб. Тя ми напомня за добра фея, която изпълнява желания!“

Момичето почти се разплака от радост, а аз бях трогната до дъното на душата си от безкористната й реакция. Тя ме прегърна и ме притисна – дори не знаех как да реагирам на такава проява на чувства.

Вероятно всеки ще се досети, че след случилото се просто не можех да оставя момичето тук. Реших да я осиновя. Съпругът ми нямаше нищо против. Така днес Рая има любящи родители.

А скоро ще се роди и синът ни. А вече пет години се борехме с репродуктивни проблеми! Най-вероятно майчинският инстинкт се беше събудил в мен.

Така че и Рая, и аз изиграхме голяма роля в съдбата на другата!

Advertisement