Работя като медицинска сестра в болница. Тази любовна история вълнуваше всички отделения, всички лекари и целия персонал.
Някои дори се шегуваха, че пред очите ни се разиграва цял сериал. Всъщност тази история лесно може да се появи по телевизията и няма да остави никого безразличен.
Всичко започна преди повече от половин година. Бях на смяна. Обадиха ни се от Бърза помощ и ни наредиха да подготвим лекари и персонал. Няколко коли превозваха тежко ранени хора при пътен инцидент, станал недалеч от града ни.
Спокойните отдели и сънливите коридори се превърнаха в разтревожен рояк мравки. Всички бягаха нанякъде.
Бе катастрофирал автобус с пътници на магистралата.
Докараха ни младо момиче, коеот бе пострадало при сблъсъка с камиона. Тъкмо отивало да си вземе изпитите. До нея вървеше някакъв мъж. Той очевидно имаше счупен нос и няколко значителни натъртвания, но само сви рамене и помогна на лекарите да я отведат в интензивно лечение.
Момичето беше в безсъзнание. Едва когато тя беше в ръцете на лекарите, той седна под вратата, наведе глава на коленете си и започна да плаче. По-късно и той бе прегледан от лекар.
Както по-късно разбрахме, това беше приятелят на момичето. След изпита планирали да отидат някъде, където да се отпуснат и да се забавляват. Но всичко се преобърнало.
Екипът на линейката каза, че е помогнал на всички пътници, които са били там и не е допуснал никого до момичето, което е останало в автобуса до пристигането на лекарите. И имаше защо. С тези си травми на гърба тя не можеше да бъде транспортирана по никакъв начин.
Няколко дни по-късно момичето бе преместено от реанимация в отделението. Прогнозите на лекарите не бяха добри. Бе наранила тежко гърба си и едва ли някога щеше да проходи.
През цялото това време приятелят й не напусна болницата. Той едва се държеше на краката си. Дори се наложи лекарят да го изпрати насила вкъщи.
Когато момичето дойде на себе си, той седеше до нея и я държеше за ръка. Той я подкрепи, когато лекарите й съобщиха диагнозата.
Дори не позволяваше на сестрите да се грижат за нея. Правеше всичко сам. През цялото време, а това е повече от два месеца, докато момичето беше в болницата, човекът идваше при нея всеки ден.
Носеше цветя, храна, плодове. Говореше с нея и се опитваше да я развесели.
А в момента, в който инвалидната количка беше вкарана в отделението, той избърса сълзите й.
„Никога няма да я оставя. Какво като е в инвалидна количка? Все още я обичам“, извика той в слушалката повече от веднъж, докато стоеше на входа на болницата.
Родителите на момчето се опитваха да го убедят да напусне приятелката си.
Но и тази история приключи или по-скоро последното нещо, което видяхме, беше как момичето беше транспортирано от нашата болница до столична болница.
Момчето и родителите на момичето намериха парите и успяха да преговарят със специалисти за операция, която можеше да върне момичето към нормален живот.
След тези събития дълго обсъждахме всичко и правехме догадки.
А преди седмица въпросният мъж дойде в болницата. Водеше за ръце момичето, което, подпирайки се на патерица, бавно движеше краката си.
Те дойдоха да благодарят на лекарите и екипа на Бърза помощ, които направиха всичко възможно навреме. Цялата болница плачеше, когато гледаха тяхната любов.
