Всеки ден от живота ни е велик дар.
Всеки ден от живота ни е велик дар. Всеки ден заслужава да бъде отпразнуван…
Още в детството ми беше отбита всякаква охота да празнувам нещо. Мен, едно дете, ме влачеха на всякакви семейни трапези у роднини.
Масата се огъваше под тежестта на деликатеси, а около нея се събираха 15-20 души. Жените се суетяха – стигат ли приборите, блестят ли чашите – а мъжете с хитра усмивка посягаха към бутилките и започваха да разказват вицове и да спорят за политика.
Говорим за 90-те години. Тогава хората можеха да се поглезят само с вкусни и сложни ястия.
И сякаш това бурно време е останало в миналото и вече няма нужда да впечатляваме някого с мащаба на личния си празник.
Но сега наблюдавам друга картина.
Например, младите майки се надпреварват коя ще отпразнува по-добре рождения ден на детето си. Всяка се старае да надмине останалите – аниматори, ресторанти, поканени звезди, скъпи подаръци. Детето не се нуждае от тази феерия, но родителите я организират. А как иначе? Нали трябва да покажат, че имат пари…
Една моя позната храни семейството си само с макарони, а по празниците отиват в луксозен ресторант, за да се насладят на обслужването и кухнята. Когато я попитах защо не живеят по-равномерно – да ядат пресни зеленчуци и плодове, риба и месо всеки ден, вместо да си позволяват карпачо от сьомга веднъж месечно – тя ме погледна с ококорени очи и каза, че делниците си били делници. А празникът си е празник.
Празникът като компенсация
Защо толкова се стремим към външни потвърждения на щастието? Може би защото в делниците – то липсва. Или почти. Работа, новини, задръствания, тревоги. И ето, идва ден, в който можеш да се отпуснеш, в който всички трябва да те хвалят, да се усмихват, да вдигат чаши и да казват колко си прекрасен.
Твърде много хора чакат този ден като спасение. Като кратка пауза в маратон от сивота. А може би, ако ежедневието ни беше изпълнено със смисъл и радост, нямаше да ни трябват тези светкавици?
Както казва Ричард Гиър: „Истинската радост е да си полезен. А не да си център на вниманието“.
Щастливите хора не празнуват рождените си дни
За мъдрите и истински щастливи хора – всеки ден е празник. И този ден не се отличава с вкусна храна, силна музика и свобода от омразната работа. Той се състои в това всеки час да ти носи радост. Този празник е в сърцето, в душата, в разума. И тогава няма нужда от външен контраст, от рязка смяна на обстановката около теб.
Ето какво казва Далай Лама:
„Аз не празнувам рождените си дни. Струва ми се, че това е загуба на време. За мен този ден не се различава от останалите. В известен смисъл всеки ден е рожден ден. Събуждате се сутрин, всичко е свежо и ново, и най-важното е този нов ден да ви донесе нещо ценно.“
Звучи просто, почти по детски. Но зад тази простота стои огромна вътрешна работа. Човек, който усеща радост от обикновените неща – чаша чай, слънчев лъч, добра дума – няма да чака 7 октомври или 21 май, за да си „позволи“ добро настроение.
Той няма да планира грандиозен банкет или да пише съобщения „не ме забравяй“. Той просто ще живее.
И, колкото и странно да звучи, именно такива хора – с дълбок вътрешен покой – са истински щастливите.
Празник на фона на бедността
В това има и социална несправедливост. Когато човек живее скромно, едва свързва двата края, а после тегли кредит, за да „отпразнува достойно юбилея“ – не е ли това ирония? Потъваме в показност, компенсации, фойерверки. А вътре често – празнота.
А до нас има хора, които всеки ден ядат картофи с лук, но в душата им е светло. Защото имат куче, вечерна разходка в гората и син, който се обажда всяка вечер. При тях всеки ден е празник. Без повод.
А кое е правилно?
Няма отговор. Някой мечтае за тихо вечерно събиране с близките. Друг иска 200 души да танцуват до сутринта. Трети заминава в планината, изключва телефона и забравя, че изобщо има рожден ден.
Важно е само едно – да не е дълг. Да не е задължение. Да не е бягство. А радост. Истинска.
И може би затова най-щастливите и мъдри хора – не празнуват рожден ден. Те просто живеят. Без декори. Без „по-силна музика!“. Те знаят: най-доброто време е сега. Най-хубавият ден – днешният. А най-добрият тост – е тишината, в която се чува как бие сърцето.
