Почина легендарният френски актьор Ален Делон.
Тъжната новина съобщи Le Figaro. Актьорът почина в неделя, 18 август, на 88 години. Ален Делон прекарал последните минути от живота си, заобиколен от семейството и децата си.
В последните години от живота си, измъчван от различни болести, той бе заобиколен предимно от скандали – наследниците му публично се караха помежду си за имуществото на все още живия актьор.
Трудното детство
Роден през 1935 г. в семейството на прожекционист и продавачка, Делон още в детството си преживява трудностите, характерни за много европейци, които трябвало да прекарат първите си години в трудната епоха на световната война и хаоса, който я последвал. Н
На фона на глобалната катастрофа много привидно силни връзки се сринали – родителите на Ален също се развели, когато той бил на четири години, като дали детето на приемно семейство, което да го отгледа.
Когато осиновителите му починали един след друг, момчето било принудено да живее редувайки се при роднините си, ту при баща си, ту при майка си. Никъде обаче не се чувствал комфортно, докато не взели удобното решение да изпратят сина си в католическо училище-интернат.
Артистичността на бъдещата звезда се проявила още тогава: младият Ален се влюбва в музиката и започва да пее в хор, дори играе малка роля в кратък филм, режисиран от приятел на баща му.
Но много по-често детето, на което през цялото си детство е липсвало вниманието на родителите, привлича вниманието на другите по съвсем различен начин.
Той крадял и се биел, обиждал учители и се биел със съученици, излетя от едно училище, за да настрои ръководството на следващото срещу себе си, пиел и буйствал, бягал, мечтаейки да стигне до Америка и дори веднъж откраднал мотоциклета на директора на следващия интернат, в който са го изпратили родителите му.
И всичко това до 14-годишна възраст.
Делон не избягва и от следващото изпитание, сполетяло неговото поколение млади французи – войната в Индокитай. Това, което видял и преживял там – а 18-годишният моряк Делон също участва в известното, кърваво поражение на френките войски при Диен Биен Фу – го травмира не по-малко от детството му в приемни семейства, далеч от роднините му.
Войната, с всичките й ужаси и смъртни случаи, изглежда се превърнала в логично продължение на трудната съдба.
Според мемоарите на самия Делон, от 4 години военна служба, той прекарва 11 месеца в караулката за различни нарушения на правилата. Като се има предвид опитът му в убийствата и богатата му криминална биография, не е изненадващо, че след завръщането си от войната той намира своето място в Париж сред гангстерите и проститутките на Монмартър и площад Пигал.
Неговото ангелско лице привличало към него както момичета, така и момчета – и скоро, след афера с актрисата Брижит Обер, която го отвежда в киното.
Иименно в киното Делон намерил отговора на непоносимостта да бъдеш себе си, което явно го разкъсвало – и по пътя успял не само да си спечели статута на главния красавец на европейското кино на 20 век, но и да отрази с ледения си многозначителен поглед скрития ужас, който често се криел зад красиваъа фасада на европейския просперитет от 50-те и 60-те години.
Пробив и превръщане в легенда
Истинският пробив в кариерата на Делон се случва през 1960 г., когато той участва във филма на Лукино Висконти „Роко и неговите братя“. Този филм не само му отваря вратите към голямото кино, но и го превръща в международна звезда.
Висконти разпознал в Делон актьор с огромен талант и го поканил да изиграе главната роля в следващия му шедьовър „Леопардът“ (1963), където Ален играе заедно с Бърт Ланкастър и Клаудия Кардинале.
Един от най-емблематичните филми в кариерата на Делон е „На слънце“ (1960) на Рене Клеман, където той играе ролята на Том Рипли, героят от произведенията на Патриша Хайсмит. Студеният, пресметлив и безмилостен Рипли на Делон се превърна в каноничен образ за няколко поколения зрители.
Личен живот и образ на секссимвол
Личният живот на Делон винаги е бил под наблюдението на пресата. Женен е два пъти: първият му брак е с актрисата Натали Бартелеми, от която има син Антони Делон. Вторият му брак е с модела и актриса Розали Ван Бремен, от която има две деца – Анук и Ален-Фабиен.
Най-известната му романтична връзка обаче е с актрисата Роми Шнайдер, която среща на снимачната площадка на филма Кристин (1958). Техният страстен роман се превърна в една от най-обсъжданите теми на времето, но връзката не продължи дълго.
Делон винаги е бил известен със своята харизма и мъжки магнетизъм. Многобройните му афери и сложни отношения с жени създават образа на „френския мачо“, който се превръща в негова визитна картичка не само в киното, но и в живота. Този образ бил толкова силен, че дори след раздялата му с Роми Шнайдер те продължили да бъдат свързвани един с друг.
Последните години
През 2019 г. Делон получи инсулт, който значително влоши здравето му. През последните години се бореше и с рак, което допълнително усложни състоянието му. Въпреки това Делон остава човек с непоколебима воля и постоянство. Той открито заявява в интервюта, че не се страхува от смъртта.
Този период от живота му е белязан от дълбоки размисли за смисъла на живота, славата и самотата.
В едно от последните си интервюта той призна: „Изживях живота си пълноценно и сега съм готов да напусна, ако се наложи“. Тези думи стават символ на отношението му към живота – смело, решително и безстрашно.
Наследството
Ален Делон почина, оставяйки след себе си огромно културно наследство. Името му ще остане завинаги в историята на световното кино, а филмите му ще бъдат рецензирани и обсъждани още дълги години. Делон не беше просто актьор – той беше символ на епохата, олицетворение на това какво означава да си звезда от световна величина.
В живота му имаше всичко: слава, любов, трагедия и победа. Той изживя живота си с жизненост, на която всеки би завидял. И въпреки че вече не е сред нас, споменът за него ще живее във филмите му, в образите му и в сърцата на милиони фенове по света.
Ален Делон доказа, че истинската звезда никога не избледнява. Тя продължава да блести дори когато вече я няма. И животът му е пример за това колко е важно да останеш верен на себе си, независимо от всичко.
