Наскоро един млад човек ме попита: „Какво е чувството да си стар?“
Бях много изненаданa от въпроса, тъй като не се смятах за стара. Когато забеляза реакцията ми, веднага се смути, но аз му обясних, че това е интересен въпрос. И след размисъл заключих, че остаряването е дар.
Понякога се изненадвам от човека, който живее в моето огледало. Но не се тревожа за тези неща дълго. Не биха заменил всичко, което имам, за по-малко бели коси и плосък корем. Не се критикувам, че не съм оправила леглото или че съм изяла няколко излишни „малки неща“.
Имам право да бъда малко разхвърляна, да бъда екстравагантна и да прекарвам часове, гледайки цветята си.
Видях някои скъпи мои приятели да напускат този свят, преди да са се насладили на свободата, която идва с остаряването.
-На кого му пука дали ще избера да чета или да играя на компютъра до 4 сутринта и след това да спя до кой знае колко часа?
Ще танцувам със себе си в ритъма на 50-те и 60-те години. И ако по-късно искам да плача за някоя изгубена любов… ще го направя!
Ще се разхождам по плажа с бански, който се простира върху наедрялото ми тяло и ще се гмурна във вълните, оставяйки се, въпреки съжалителните погледи на жените с тела като модели. И те ще остареят, ако имат късмет…
Вярно е, че през годините сърцето ме болеше за загубата на любим човек, за болките на детето ми или за това, че видях домашният ми любимец да умира.
Но именно страданието ни дава сила и ни кара да растем. Неразбитото сърце е стерилно и никога няма да познае щастието да бъде несъвършено.
Гордея се, че живях достатъчно дълго, за да побелее косата ми и да запазя усмивката на младостта си, преди дълбоките бразди да се появят на лицето ми.
Сега, за да отговоря честно на въпроса, мога да кажа:
– Харесва ми да съм стара, защото старостта ме прави по-мъдра, по-свободна!
Знам, че няма да живея вечно, но докато съм тук, ще живея според собствените си закони, тези на сърцето си.
Няма да съжалявам за това, което не е било, нито да се тревожа за това, което ще бъде.
През времето, което остава, просто ще обичам живота, както го обичах до днес, останалото оставям на Господ.
Лунита
