Синът на Анна замина да работи в чужбина преди няколко месеца. Човекът мечтаеше да си купи собствен апартамент и за това му трябваха много пари.
Отначало заминаването на сина й беше удобно за жената: имаше по-малко готвене, както и за чистене и миене. Но скоро тя стана тъжна. Владимир замина за Норвегия, рядко се обаждаше, само работеше…
В онази нощ Анна спа много зле. Внезапно тя се събуди от ужасен студ. Взе второ одеяло от гардероба и сякаш се почувства по-добре.
Но сънят вече бе избягал. Жената реши да отиде в кухнята и да пие чай. Веднага щом приготви ароматната напитка и отиде до прозореца, за да погледне нощния град, тя просто се вкамени. Вместо обичайния градски пейзаж, тя видя фургони за работници, сняг и огън.
Той безмилостно поглъщаше оборудването и се приближаваше все повече и повече до лагера от фургони.
Жената потърка очи. Но видението не изчезна. Тя погледна термометъра на прозореца. Показваше ужасно ниска температура. И изведнъж жената остана зашеметена. Все пак тя имаше син на север.
Ами ако се беше случило нещо с него?
Анна се втурна в коридора и започна да търси телефона си. Синът й дълго не отговаряше на телефона, но накрая тя чу сънения му глас:
– Да, мамо! Защо се обаждаш толкова късно?
– Владе, добре ли си? Притеснена съм – изстена жената.
– Да, всичко е наред! Бях заспал… Ти ме събуди… Ще ти се обадя сутринта.
Притеснената жена му звънна пак, но синът вече не вдигаше телефона. Анна не можеше да си намери място цяла нощ от тревога.
Около обяд Владимир се обади. Беше много развълнуван.
– Мамо, кажи ми истината. Защо се обади? – попита той.
– Не знам, внезапно ми се стори, че нещо се е случило… Нещо лошо… – отговори объркано жената.
– Мамо, само не се притеснявай… Избухна пожар тук, но всичко е наред с мен и цялата бригада. Ти ни събуди в тази съдбовна нощ. Ако не беше ти, сигурно никой нямаше да оцелее…
Майката се разплака. Сълзите се търкаляха по бузите й на вадички.
– Мамо, много ти благодаря от всички нас! Сега всички колеги стоят около мен. Със сигурност ще те посетят и ще ти подарят цветя! Ти спаси живота ни…
– Обичам те, скъпи! Пази се! – въздъхна Анна.
– И аз те обичам, мамо! – отговори Владимир.
В онази съдбовна нощ старата жена разбра едно – майчиното сърце винаги предусеща бедата.
