Имам три пораснали деца. Двама сина и една дъщеря. Най-големият завърши университет, намери си работа и веднага се ожени. Според мен беше твърде рано, но това си е негова работа. А година по-късно станах баба.
И какво мислите стана? Синът ми взе да идва при мен почти всяка седмица и да казва:
– Мамо, гледай внука си за уикенда! Млади сме, искаме да се разходим!
Естествено, разбирам всичко… Не съм темерут. Но аз да не би да съм стара и да не искам да се разхождам? Аз също искам да се срещам с приятелите си вечер и да пия кафе Искам да се запиша на йога и да се погрижа за здравето си. Защо трябва да гледам внуците си?
Средният ми син пък се появи миналата седмица. Каза ми:
– Мамо, аз и Люси (това е приятелката му) ще имаме дъщеря, вече сме в 5-ия месец! Скоро няма да скучаеш!
Извинете, но кой каза, че досега съм скучала? Чувствах се повече от добре. Не е скучно. Искам да живея малко и за себе си. Цял живот гледах деца. Повечето от вас ще ме разберат.
Сега не знам какво да правя. Няма да издържа, ако и дъщеря ми каже, че и тя ще става майка и ми заръча „Ето ти внука, оправяй се с него“.
Как да кажа на децата си, че искам да съм малко сама. Без внуци и тяхното внимание? Защо всички смятат, че бабите непременно искат да се грижат за децата?
Всичко това са глупости. Бабите също искат да живеят за себе си и да пият кафе вечер с приятелите си.
